В началото, след първите няколко минути рисуване, винаги поне няколко пъти си казвах "ама това на нищо не прилича", "как подяволите да получа крайния резултат от това", "определено няма да се получи така като гледам"... но с всяка следваща рисунка тези мисли намаляват. Научих се, че даже в началото рисунката на нищо да не прилича, ако не се откажа и продължа да рисувам и доизкусурявам въпреки това, се получава.
И така всеки път като рисувам, се успокоявам. Даже в момента всичко да е неясна каша, ако просто продължавам и не спирам... с каквото и да е... след време всичко ще придобие контури, ще стане ясно и смислено... само трябва да не спирам.
Не е нужно да знам отговорите в началото. Малките стъпки са ок. Всичко ще се подреди.

