2013

Докато вървях по тъмен селски път, на 02.01.2014 около 23:45 вечерта, инстинктивно погледнах нагоре и очаквах да видя звезди. Едно от любимите ми неща насело е, че там звездите се виждат малко по-ясно. Първата ми реакция беше да се разочаровам. Имаше плътни облаци, от които нищо не се виждаше. Но след това си спомних нещо...

Спомних си лятото на 2013, по-точно наблюдаването на метеоритния дъжд. Отидохме на място извън града, където звездите бяха толкова ярки, че чак се виждаше Млечния път. Връщайки се в града, изпитах същото разочарование, че като погледна звездите тук, се виждат 100 пъти по-малко и по-неясно. Но тогава ми просветна, че даже да има облаци, твърде много светлина от града или просто нещо да ги прикрива, това не означава, че звездите не са там.

Това прозрение често ме "повдига" в мигове на трудност. Това че сега ми е трудно, не означава, че винаги ще е така. Това че нещо ми блокира достъпа до хубавите неща, не означава, че те не съществуват и не са Там. Някой ден ще лежа с Някого и сред чаршафи, той ще ме прегръща, а аз ще осъзная, че най-накрая звездите са се показали.

Не исках да правя разбор на 2013. Тя остави толкова горчив и болезнен привкус у мен, че си помислих, че не заслужава даже равносметка. Лошите неща от тази година ще ги помня цял живот. Но някак покрай лошото съм омаловажила хубавото. А то присъстваше. Та този пост е като списък на нещата, които видях и научих през 2013 и те бяха хубави... И след 2-3 години, когато попадна на този пост и той вече е стар, ще искам от него да ми помахат хубавите спомени от 2013. Тогава лошото вероятно ще е позабравено и няма да има значение и 2013 ще остане като по-скоро хубава, отколкото лоша. Ето започвам:

1. В началото на годината все още имах работа. Бях започнала да се справям по-лесно. Чувствах се по-уверена и сякаш можех да се справя с всичко. Да не говорим, че изкарах страхотна сесия, въпреки че междувременно работех И бях болна. Искам да се поздравя за това!
2. Напуснах работа. Натрупах смелост и промених нещата, когато вече не ми бяха изгодни. Браво за това също!
3. Спечелихме Бранд Идеа! За пръв път усетих какво е да положиш много усилия за нещо, а след това да те наградят! За първи път осмислих какво е чувството да получиш Награда и разбрах смисъла на това да ти дадат плакет и символичен подарък. Толкова много се трогнах от това признание! Иска ми се да го помня завинаги! Тогава бяха доста тежки 2 седмици. След скорошната операция се завърнах и трябваше да правя 3 курсови с колежките, 3 презентации и 1 явяване на конкурс, което подготвихме с Пламена за два дни само!
БРАВО!!! Браво на старата Теодора!
4. Въпреки тежките емоционални неща, цяло лято не се спрях! Браво за това също!
- феста до Янтра! изненадващото прибиране с непознат от средата на страната до Варна. Ха! Филмовите изпълнения във влака (:
- посетих Бузлуджа и Габрово
- ходих на DubFX: беше ВЕЛИКО! Беше много по-яко отколкото си го представях!
- ходихме на гости в Търново! беше супер яко, много съм доволна!

Цяло лято излизах и се срещах с хора. Гостито у Мима. Вижданията със Сия. Справях се. ВЪПРЕКИ всичко.

Есента донесе записване на стаж. Не знам колко беше полезен за мен, но го направих. За което пак се поздравявам. Ходене на гости в София <3
Пиене със Стела. Събирания у Хинков. Хелоуин (Снежанка). Гости у Пламена. Подаръка на Неделина. Ново Приятелство.

Истината е, че 2013 всъщност беше достатъчно добра с мен. Ако не бяха всички тези хубави моменти и неща... ако не бяха всички тези добри хора, които ме подкрепяха и вероятно ще продължават да го правят по един или друг начин... сега щях да съм на много по-различно място.

Искам да благодаря на тази година, че въпреки лошите неща ми даде много хубави, за които да се хвана и да не потъна. Постоянно ми пращаше нови възможности да се разсейвам, нови места, на които да отида, както и подкрепата на роднини и приятели. Вероятно годината беше добра, просто лошите неща я почерниха. Но за сметка на това хубавите някак ме балансираха да не потъна много рязко. И сега продължавам да се вкопчвам във всичко на повърхността, което новата година ми подаде.

За 2014 искам да си пожелая повече дисциплина, концентрираност и целеустременост. Искам да си пожелая воля, мечти и желания, които да следвам и да осмислят всичко. Искам да спра да се разпилявам емоционално и физически, да се събера и да започна да помагам на себе си. Пожелавам си да имам късмет, здраве и любов, както за себе си, така и за всичките ми близки. Пожелавам си да не забравям, че звездите са там и ме чакат и ще имам друга възможност да ги видя. Да бъда по-смела, да не се поддавам на страховете и да не ме нараняват разни хора толкова много. А ако трябва да споделя най-смелите си мечти, ми се ще на есен да съм с Подходящия човек, заобиколена от истински и верни приятели и семейство, учеща/работеща нещо с голям интерес и изпитваща комфорт, спокойствие, пълнота и щастие.

ще видим (:


Сигурна съм само, че както в момента животът ми е коренно различен от миналата година по това време, така ще е коренно различен и след година. Интересно ми е какво ли ще си мисли и какво ли ще чувства Теодора на 04.01.15... ще видим (надявам се).

Различно

Използвам това място, главно за изливане на разни черни, тъмни, тъжни неща. Но този път ще е различно. Днес се почувствах по-различно.

Днес съм пълна с гъделичкащи, преливащи чувства на признателност и благодарност. Топло ми е на душата и ми стана толкова емоционално от разни изводи, че чак ми се сбра топка в гърлото... но този път е от хубаво, този път е от добро.

Напомни ми се, че доброто, което правиш може да не се върне от там от където очакваш, но гравитира около теб и вселената ще ти го върне, от разни неочаквани хора и места, с разни непоискани жестове и добрини. Напомни ми се, че колкото и да се съсредоточавам в черното в човешките отношения, около мен витаят добри и светли неща, необяснимо безкористни и чисти. Има благодарни и добри хора. Има човечност там, където не я очаквам и не я искам.

И не ми се иска да звуча драматично, но ми е едно такова разчувствано... Иска ми се да запазя това. Да си го припомня, когато ми е тежко. Да си спомня за сапуна, милото скайп съобщение и котките. Да си мисля за милите танци, изненадващите откровения в скайп и всички подкрепящи лъчове от София. Осъзнах че съм ценена, вероятно не на местата, които гледам втренчено и не от хората, от които съм обсебена... но съм ценена.

Нещата не са толкова страшни. И ще се оправят.

Сега го знам.

Дано си го спомня и утре.

Искам просто да кажа БЛАГОДАРЯ. Последната година не го чувствах достатъчно (сега обаче ми е толкова емоционално и преливащо, че ще наваксам поне малко х) )

Explanation.

Тръгнах да си затварям табовете в браузъра, когато попаднах на един с гугъл транслейт и думата Explanation в него. Както правя в 50% от случаите, когато отварям гугъл транслейт, исках да проверя правописа на думата, за да не се изложа пред нейтив спийкър с английския.

Та докато гледах думата, се замислих за смисъла й.

Обяснение. Търсите ли обяснения? Давате ли ги? Изисквате ли да имате обяснение за всичко? Аз лично все ги давам, искани или непоискани, няма значение. Вероятно защото смятам, че когато нещо е обяснено то е... простено. За всяко нещо си има причина и ако тя е ясна на всички, ще липсват недоразумения и болки.

В един идеален подреден свят, всички се разбират, всичко е ясно и чисто... но къде е този свят? И не съм ли дала прекалено много важност на тези обяснения?

Те всъщност почти винаги нямат значение. Понякога истината просто е грозна и обидна. Понякога просто боли.

Ако можеше да се обясня наистина ясно и да ме разберат, това нямаше да промени събитията. Ситуацията просто е такава. Не защото не са ме разбрали.

Да получа обяснения, също не ми помогна никак. Събитията са си събития. Нараненото си остава наранено. Обяснението не ме оправя. Не ме прави по-малко разочарована или самотна.

Ще ми се да се отърва от чувството, че не са ме разбрали и, че ако ме бяха разбрали правилно, сега щях да съм по-щастлива. Не е вярно. Трябва да си го набия в главата.

Просто няма значение. Никога не е имало. Истината е грозна.

А някой ден, ще се появи нещо с друга истина. На него обяснения също няма да му трябват, но изходът ще е добър. Поне се надявам... не вярвам, но се надявам.

Решавам

Решавам, че съм готова.

Айде. Готова съм, да спра да бъда тъжна и да опитам наново. Знам, че вероятно бих се поддала твърде бързо и твърде много, ако се появи някой, но не ми пука. Такава съм. И от една страна се радвам, че всичките глупости, не са променили това.

Готова съм да опитам. Омръзна ми старата драма. Искам да  ми се СЛУЧВАТ нови, хубави неща. Нови хора.

Тук

Пак съм тук.

Във фазата, в която всичко се преглъща и попада в нямата, глуха кухина. Отнема му се гласът, както и правото да просъществува. Не виждам смисъл от обмисляне, обсъждане или записване на никое от малките изводчета, които ми текат през съзнанието. Не виждам смисъл от въодушевяване или приземяване, от планиране или вълнуване.

Чувствам се като на автобусна спирка, след дълъг, скучен ден. Седиш си на спирката, а устата ти е залепнала от прекалено дългото мълчание. Тайно се надяваш, че преминаващия познат, когото си забелязал преди 10 секунди да приближава, ще те размине без да те види. Не искаш да ти се налага да се усмихнеш и да си използваш гласа.

Чакаш си автобуса и ти е празно.

Естествено ще хванеш всички автобуси, които трябва. Ще отидеш на всички места, на които се налага. Но... празно.

И така... Ще дочакам автобуса. Дано ме отведе, на някое топло място.

Тази есен изключително много ми напомня на есента преди 3 години. Само че е по-сива. А идващите зима и пролет са много по-страшни.

Писна ми от цялата носталгия. За това ще си стоя празно.

I am done

It's done. I'm officially dead inside. 

Може би, ако приема празнината, ако приема, че просто не съм на добро място и ще ми е гадно, може би тогава ще мине. Противно ми е. Всичко. Толкова много. Ще ми се да можех да повърна сърцето си и всяко друго нещо съдържащо чувства. Ще ми се някой да дойде и да оправи миналото. Да го направи спретнато и по-лесно за преглъщане. Да не ми е противно от всичко. Да не ме е срам. Да не тая толкова много съжаление и разочарование... Да е красиво и светло отново. Да мога да изразя цялата напразна обич.

Но не може. За това просто ще го приема.

Отказвам се.

"Shake It Out"

Regrets collect like old friends
Here to relive your darkest moments
I can see no way, I can see no way
And all of the ghouls come out to play

And every demon wants his pound of flesh
But I like to keep some things to myself
I like to keep my issues drawn
It's always darkest before the dawn

And I've been a fool and I've been blind
I can never leave the past behind
I can see no way, I can see no way
I'm always dragging that horse around

Our love is pastured, such a mournful sound
Tonight I'm gonna bury that horse in the ground
So I like to keep my issues drawn
But it's always darkest before the dawn

Shake it out, shake it out, shake it out, shake it out, ooh whoa
Shake it out, shake it out, shake it out, shake it out, ooh whoa
And it's hard to dance with a devil on your back
So shake him off, oh whoa

And I am done with my graceless heart
So tonight I'm gonna cut it out and then restart
'Cause I like to keep my issues drawn
It's always darkest before the dawn

Shake it out, shake it out, shake it out, shake it out, ooh whoa
Shake it out, shake it out, shake it out, shake it out, ooh whoa
And it's hard to dance with a devil on your back
So shake him off, oh whoa

And it's hard to dance with a devil on your back
And given half the chance would I take any of it back
It's a fine romance but it's left me so undone
It's always darkest before the dawn

Oh whoa, oh whoa...

And I'm damned if I do and I'm damned if I don't
So here's to drinks in the dark at the end of my road
And I'm ready to suffer and I'm ready to hope
It's a shot in the dark aimed right at my throat
'Cause looking for heaven, found the devil in me
Looking for heaven, found the devil in me
Well what the hell I'm gonna let it happen to me, yeah

Shake it out, shake it out, shake it out, shake it out, ooh whoa
Shake it out, shake it out, shake it out, shake it out, ooh whoa
And it's hard to dance with a devil on your back
So shake him off, oh whoa

Shake it out, shake it out, shake it out, shake it out, ooh whoa
Shake it out, shake it out, shake it out, shake it out, ooh whoa
And it's hard to dance with a devil on your back
So shake him off, oh whoa

The little things

"Enjoy the little things in life... for one day you'll look back and realize they were the big things"

Ако имахте буркан, в който да складирате малките неща, какво щяхте да пъхнете в него?

Аз знам какво бих пъхнала в моя. Бих пъхнала изненадващите целувки по лицето, дадени просто така. Топлото какао в студените, сумрачни дни. Прегръдките откъм гърба. Онзи момент, в който осъзнаваш, че с някой нов познат всъщност имате повече общо и се "схващате" взаимно, на някоя тема или с някоя обща шега. Усещането да се прибереш изморен след дълъг ден, в онази приятна умора, осъзнавайки че имаш за вършене само любими неща, след които да заспиш блажено. Да получиш точното количество сън, след който да се събудиш бодър и отпочинал... и гладен! Ооо да си много гладен и да получиш точно храната, която ти се яде, в точното количество и точно навреме! Миризмата на всеки отделен сезон, също бих прибрала.

Бих прибрала усещането за сигурност и спокойствие, когато си сред наистина приятели. Моментът, в който осъзнаваш, че хората наоколо не те напрягат, не те дразнят, не те натоварват... просто си на мястото си и се чувстваш приет, "част" и себе си.

Ооо дъвченето на еъруейвс екстрийм. Стъпването по хрускащи листа. Чуването на нова яка песен в сериал, откриването й и непрекъснатото й слушане в следващите три дни. Да почувстваш, че всъщност те бива в нещо. Някой да се разсмее на шегата ти от сърце. Да накараш някого да се почувства утешен/успокоен, когато е в труден момент. 

Да харесваш някого... ама наистина, наистина да го харесваш. Да тръгнеш нанякъде. Усещането, когато си взел всичко необходимо и те чакат пътешествие и хубави неща.

Изненадата и въодушевлението от първата целувка с някого. Усещането от допира на кожата, на някой обичан. Мириса на някой обичан. 

Чувството на свобода, при липсата на излишна самокритичност. Удивлението от красивите случайности. Удивлението от неочаквано, но получено добро отношение.

мога да продължа така още...

Истината е, че малките неща са нещата, които ти липсват. Нещата, за които мечтаеш. Не знам за другите, но когато си мечтая за някого с все още неизвестно лице, не си мисля толкова за общата картинка, в която ще си паснем идеално... мисля си за дребните неща.

Мисля си, че ще има кой да ме гледа в очите като му говоря даже най-голямата простотия. Мисля си, че ще има кого да милвам по главата. Представям си как ще мога да го навия да потанцуваме романтично (т.е. хилейки се и преувеличавайки драмата) на Adele - love song (обичам оригиналната версия на The Cure, но за бавен танц е подходяща Адел). Мечтая си за инсайд джоукс, издаване на дебилни звуци, смешно танцуване, да си вкарам ръката в джоба на горницата му, да мога да заспя сгушена в него на някоя пейка, докато той говори с приятелите ни... а целувките... те ми се струват толкова космически важни, далечни и велики, че чак не мога да ги нарека дребни неща. Не мога да повярвам, че понякога хората приемат тези неща за даденост. Аз никога не успях...

И ми се иска вече да идват тия дребни неща. Мисля че мога да докажа на Вселената, как няма да ги имам за даденост. Как ще ги ценя и ще бъда благодарна. Така че хайде... Една част мога да си осигуря сама, хайде вече, помагай за другата.