Малки искрици топлина.

Когато осъзнаваш, че миналото ти Аз ти липсва. Когато се сещаш за начина, по който си се чувствал някога. За нещата, които си имал... За нещата които са ти пълнили душата... За това, че си бил цял.
Никога не съм оценявала гледането на стари снимки. Освен може би днес.

Гледам старите образи. Светналите лица. Искрите в очите. И мога да си спомня точно как съм се чувствала в момента на снимката. И ми става хубаво. И ми се насълзяват очите от умиление. Може ли пак?

Проблемите май идват, когато решиш, че нещо е окончателно. Когато забравиш, че всичко се променя. Че можеш да променяш всичко (почти). Лошото не е окончателно. Не трябва да е.

А спомените днес ме карат да се задавя. Хубавите спомени. Хубавите времена. Не отминаха безвъзвратно нали? Може пак. Може пак толкова безгрижно и толкова по детски... Или не?

Може пак със светещи очи. Може пак с вътрешни здрави основи... Може пак с подкрепата. Може пак с желанието рано сутрин. Шегите и смеенето с часове. Правене на глупости, които никой друг не би оценил. Може пак в нашия мехур, вървенето в дъжда и разговорите за нищо и всичко до пет сутринта. А на другия ден още...

Днес, когато е стоманено и студено вътре, тези спомени за някогашна топлина ме заливат толкова силно...

Надявам се да може пак. Искам пак Coldplay... колкото и почти никой да не разбираше. Искам пак...

I remember...

Спомени.... какво са те? Всъщност целият ни живот... смисълът му е в спомените. Представяте ли си, да не запаметявахме нищо? Щяхме да сме като тъпи гъби или някакви водорасли може би... паразити... - усещаш глад - ядеш, после усещаш, че ти се спи - спиш, после ходиш в 00 и после пак ядеш... и така докато не умреш, а цялото ти съществуване е било безпаметно задоволяване на всяка следваща нужда... ужас :/

Имат си лоши страни спомените..., но аз ще говоря първо за хубавите. Хубавите спомени са нещо, което никой не може да ти вземе, никой не може да ги... опорочи (еха, че силна дума). Това, което е хубаво, може да е свършило и никога повече да не се повтори, но в онзи отрязък от време, онзи идеален път, онзи спомен ще си е такъв и никой не може да се върне наад във времето и да го промени. Свършило е и е било идеално и такова ще си остане вечно, като запечатано...вакуумирано ^^ А и щом някога си преживял нещо прекрасно е напълно очаквано да ти се случи пак. Та хубавите спомени са като един вид напомняне, когато ти е зле, че "може все пак" и "има начин"... щом е било хубаво преди, ще бъде хубаво отново. Запаметените хубави мигове са като малки свещички в съзнанието ни.

Лошото е времето :/ То е най-големия вредител за спомените... забравят се. Стават неясни колкото повече време минава и понякога ти се струват като нереален и далечен сън, като "абе случвало ли се е... хах, не ми се вярва даже". Има го и момента, в който дотолкова се вкопчваш в стар, хубав спомен, че забравяш да живееш в настоящето. То ти се струва сиво и не го искаш, в сравнение с доброто, старо минало. Това е лошо... лошо е когато дълго време не успееш да си направиш нови хубави спомени и трябва да се държиш прекалено продължително за старите... Но това не зависи от спомените, зависи от нас и дали съумяваме да "си го направим"... защото нещата са "такива каквито си ги направиш"...

Но пък когато ти е ценен един спомен, дори беглата представа за него те топли в гадни мигове... Помнете си хубавите, лошите се опитвайте да не задържате, а главното е да не забравяте да си създавате нови приятни такива... Наздраве за спомените (: