Хах.

Всеки иска да взима избирателно...

Сценарии.

Толкова много непроведени разговори.
Ако някой ден имам възможността, да се разходя в себе си, сред мислите си, представите си... ще попадна в един доста по-вълнуващ и действен свят от реалния ми.
В главата ми е толкова интересно и живо. Толкова по-истинско и случващо се.
Красиви, непроведени никога, разговори. Достойни за сценарий на велик филм. И ще си останат там. Отново.

А после. После всичко изглежда безсмислено.



А обожавам момента, когато умирам за сън. Когато всичко в мен е тежко и отпуснато. Почти ненапрегнато. И ме мъчат само вече изтощени мисли. Предпочитам го и го удължавам максимално. Защото после си лягам и се мъча да заспя. После заспивам и сънувам нехубави неща. Събуждам се и се чувствам недобре. Предпочитам да ми се спи и да ми е време да спя, отколкото да спя.

Януари.

Иии дойде ред на първата публикация за тази година (: В края на януари. Този месец абсолютно винаги минава някак, набързо. Но като цяло преди не ми е бил от най-приятните времена през годината.

Всъщност през целия месец се присещах, за този сайт. Нещо ме ръчкаше да пиша. Притесняващи мисли, умни мисли... не толкова умни мисли... Но не го усещах. Не усещах мислите си достатъчно изчистени.

А снощи.. снощи толкова много ми се пишеше, но не можех. "просто пиши..."

Днес е друго. Днес започвам да подреждам. Всъщност това е толкова полезна дейност. Намираш неща, които считаш за изгубени. Подреждаш и себе си така. Правиш оглед, оценка и добиваш по-ясна представа.

Странно ми е, че първата публикация е чак в края на месеца. Но и се радвам. Преминах през първата си студентска сесия, която всъщност ми докара доста неприятни мигове. Успях и да се разболея през този месец, да се ядосвам, да ми е тъжно, но не се оплаквам ^^

Наистина... не се.

Беше пълен месец. Сега се чувствам по-уверена, че тази година ще е по-хубава, макар и да липсва онова чистото въодушевление и... бих казала наивна вяра.

Искам да изгледам толкова много филми и сериали, искам и да чета книги, да рисувам... Искам да се заровя в неща, които съм отлагала и да ги направя. Трябва някой скорошен ден да подредя истински. Да отворя шкафа, в който съм мятала стари неща просто така и да го изпразня. Да преценя кои неща все още ще ми трябват и кои да изхвърля. Нямам място за новото, а новото е факт.

Но ми е толкова трудно да изхвърлям...