събота, 10 ноември 2012 г.
arctic monkeys
винаги ме карат да си представям как съм на тяхно участие и танцувам и си избухвам и се освобождавам и не ми пука за никой и нищо и просто... скачам
обаче даже да отида на тяхно участие едва ли ще мога да се освободя до степен, че да правя това, което правя в главата си. доста жалко. мога поне да си представям.
неделя, 4 ноември 2012 г.
малки дни и много мъгла
Малки дни и големи нощи, дълги седмици и къси месеци...
Напоследък това ми е животът. Малко сън и много задължения, малко въздух и много тичане по автобусите. Малко човечност и много недоволство.
Малко самонавиване, че трябва да се стегна и много отпускане с неправилните мисли. На моменти чак ме давят.
И нямам думи да кажа... а може би няма какво да кажа. Просто се давя. Сякаш сама съм се хванала и се бутам във водата. И за момента всичко ми е мъгливо.
Не ми се занимава. Нито с хора, нито с ходене на някакви места, нито с нищо.
Малко живец и много мъгла.
Кога ли ще намеря баланс.
Напоследък това ми е животът. Малко сън и много задължения, малко въздух и много тичане по автобусите. Малко човечност и много недоволство.
Малко самонавиване, че трябва да се стегна и много отпускане с неправилните мисли. На моменти чак ме давят.
И нямам думи да кажа... а може би няма какво да кажа. Просто се давя. Сякаш сама съм се хванала и се бутам във водата. И за момента всичко ми е мъгливо.
Не ми се занимава. Нито с хора, нито с ходене на някакви места, нито с нищо.
Малко живец и много мъгла.
Кога ли ще намеря баланс.
Абонамент за:
Публикации (Atom)