Warning

До бъдещата мен:

Не забравяй ужасното празно усещане. Не забравяй как искаш да си повърнеш вътрешностите и да се разствориш във въздуха. Помни как не искаш да си се раждала. Не сваляй гарда НИКОГА. Винаги ще стигаш до тук. Всеки следващ път ще е по-гадно. Нормалните неща са за другите и филмовите герои. НЕ ДОПУСКАЙ ПАК ДА СТИГНЕМ ДО ТУК.

Glitch

От вчера насам получавам супер странен глитч в системата. Внезапно мозъкът ми сякаш извибрирва, стяга ме и всичко се разтриса за 2-3 секунди, след което ме оставя замаяна и подтисната.

Възможно е да се дължи на няколко неща, но не за това го описвам. Мисля че не мога повече. Физически вече не искам да съм повече сама. Не мога. А най-ироничното е, че това е поредният път, в който "не мога". Никога не е имало значение какво можеш или не. Просто трябва. Но наистина се чувствам толкова сама... все едно съм нечовек.

Искам за малко всичко да изключа. По-скоро да изключа себе си. Да ме няма. Да се подредя и наместя. А после като стартирам системата, всичко да е чисто, ясно и подредено. Аз да съм добре. Само това искам. Нека съм добре.

Искам да си намеря място, хора... Човек. Но тъй като няма да стане... вече знам, че няма да стане. Нека просто съм добре. Не ме интересува как, просто наистина не мога повече.

Трябва да си дръпна щепсела.