петък, 31 януари 2014 г.
четвъртък, 30 януари 2014 г.
don't tell them anything
Никога не съм заемала достатъчно място. Дали защото физическата ми форма е такава... не знам. Винаги съм чувствала, че сякаш не мога да заема достатъчно място... да важа.
Чувствам се свита и непотребна.
Like I don't belong.
Иска ми се да избягам от тук. И искам това усещане да спре. Липсва ми да си имам място. И хора. И да важа.
I think I found hell I think I found something. I think I found something in my TV screen. I think I found out that I have nothing, That I have nothing in this place for me.
неделя, 26 януари 2014 г.
A crack
Днес се случи пак.
Имам толкова много въпроси, които ще останат без отговор. И толкова много страх. И се чувствам като малко дете... искайки нещо, което не трябва да имам... никога, никога... никога повече.
Но така ми липсва. Омръзна ми да се чувствам като половин човек. Омръзна ми единственото нещо, което наистина искам... да не може. В такива моменти въобще не мога да си представя, че има изход от тази ситуация.
Страх ме е. И ме боли. Обещах си да не се оплаквам... но ми дойде вповече.
А мисълта за трети февруари ме натъжава толкова много, че имам чувството че една част в мен полудява.
Имам толкова много въпроси, които ще останат без отговор. И толкова много страх. И се чувствам като малко дете... искайки нещо, което не трябва да имам... никога, никога... никога повече.
Но така ми липсва. Омръзна ми да се чувствам като половин човек. Омръзна ми единственото нещо, което наистина искам... да не може. В такива моменти въобще не мога да си представя, че има изход от тази ситуация.
Страх ме е. И ме боли. Обещах си да не се оплаквам... но ми дойде вповече.
А мисълта за трети февруари ме натъжава толкова много, че имам чувството че една част в мен полудява.
четвъртък, 16 януари 2014 г.
За "Да"-тата
Мечтая си за момента, в който ще си казвам повече "Да" вътрешно. Уморих се от непрестанното повтаряне на НЕ.
Има неща за преодоляването, които никой не ти казва.
Никой не знае точната бройка на НЕ-тата, които трябва да изречеш вътрешно. Не пише и за непрестанните напомняния, да държиш мислите си на правилните релси и в правилната посока.
След кое НЕ се оправяш?
Май тези отрицания повличат след себе си други. Стигаш до моменти, в които отричаш голяма част от света и себе си. Момент, в който не можеш и не пожелаваш почти нищо.
Искам да дойде ред на ДА-то... искам някой да ми стопли ръцете. Да стопли мен. Някой на когото да казвам да, вътрешно и външно.
Мечтая си за този ден.
Има неща за преодоляването, които никой не ти казва.
Никой не знае точната бройка на НЕ-тата, които трябва да изречеш вътрешно. Не пише и за непрестанните напомняния, да държиш мислите си на правилните релси и в правилната посока.
След кое НЕ се оправяш?
Май тези отрицания повличат след себе си други. Стигаш до моменти, в които отричаш голяма част от света и себе си. Момент, в който не можеш и не пожелаваш почти нищо.
Искам да дойде ред на ДА-то... искам някой да ми стопли ръцете. Да стопли мен. Някой на когото да казвам да, вътрешно и външно.
Мечтая си за този ден.
събота, 4 януари 2014 г.
2013
Докато вървях по тъмен селски път, на 02.01.2014 около 23:45 вечерта, инстинктивно погледнах нагоре и очаквах да видя звезди. Едно от любимите ми неща насело е, че там звездите се виждат малко по-ясно.
Първата ми реакция беше да се разочаровам. Имаше плътни облаци, от които нищо не се виждаше. Но след това си спомних нещо...
Спомних си лятото на 2013, по-точно наблюдаването на метеоритния дъжд. Отидохме на място извън града, където звездите бяха толкова ярки, че чак се виждаше Млечния път. Връщайки се в града, изпитах същото разочарование, че като погледна звездите тук, се виждат 100 пъти по-малко и по-неясно. Но тогава ми просветна, че даже да има облаци, твърде много светлина от града или просто нещо да ги прикрива, това не означава, че звездите не са там.
Това прозрение често ме "повдига" в мигове на трудност. Това че сега ми е трудно, не означава, че винаги ще е така. Това че нещо ми блокира достъпа до хубавите неща, не означава, че те не съществуват и не са Там. Някой ден ще лежа с Някого и сред чаршафи, той ще ме прегръща, а аз ще осъзная, че най-накрая звездите са се показали.
Не исках да правя разбор на 2013. Тя остави толкова горчив и болезнен привкус у мен, че си помислих, че не заслужава даже равносметка. Лошите неща от тази година ще ги помня цял живот. Но някак покрай лошото съм омаловажила хубавото. А то присъстваше. Та този пост е като списък на нещата, които видях и научих през 2013 и те бяха хубави... И след 2-3 години, когато попадна на този пост и той вече е стар, ще искам от него да ми помахат хубавите спомени от 2013. Тогава лошото вероятно ще е позабравено и няма да има значение и 2013 ще остане като по-скоро хубава, отколкото лоша. Ето започвам:
1. В началото на годината все още имах работа. Бях започнала да се справям по-лесно. Чувствах се по-уверена и сякаш можех да се справя с всичко. Да не говорим, че изкарах страхотна сесия, въпреки че междувременно работех И бях болна. Искам да се поздравя за това!
2. Напуснах работа. Натрупах смелост и промених нещата, когато вече не ми бяха изгодни. Браво за това също!
3. Спечелихме Бранд Идеа! За пръв път усетих какво е да положиш много усилия за нещо, а след това да те наградят! За първи път осмислих какво е чувството да получиш Награда и разбрах смисъла на това да ти дадат плакет и символичен подарък. Толкова много се трогнах от това признание! Иска ми се да го помня завинаги! Тогава бяха доста тежки 2 седмици. След скорошната операция се завърнах и трябваше да правя 3 курсови с колежките, 3 презентации и 1 явяване на конкурс, което подготвихме с Пламена за два дни само!
БРАВО!!! Браво на старата Теодора!
4. Въпреки тежките емоционални неща, цяло лято не се спрях! Браво за това също!
- феста до Янтра! изненадващото прибиране с непознат от средата на страната до Варна. Ха! Филмовите изпълнения във влака (:
- посетих Бузлуджа и Габрово
- ходих на DubFX: беше ВЕЛИКО! Беше много по-яко отколкото си го представях!
- ходихме на гости в Търново! беше супер яко, много съм доволна!
Цяло лято излизах и се срещах с хора. Гостито у Мима. Вижданията със Сия. Справях се. ВЪПРЕКИ всичко.
Есента донесе записване на стаж. Не знам колко беше полезен за мен, но го направих. За което пак се поздравявам. Ходене на гости в София <3
Пиене със Стела. Събирания у Хинков. Хелоуин (Снежанка). Гости у Пламена. Подаръка на Неделина. Ново Приятелство.
Истината е, че 2013 всъщност беше достатъчно добра с мен. Ако не бяха всички тези хубави моменти и неща... ако не бяха всички тези добри хора, които ме подкрепяха и вероятно ще продължават да го правят по един или друг начин... сега щях да съм на много по-различно място.
Искам да благодаря на тази година, че въпреки лошите неща ми даде много хубави, за които да се хвана и да не потъна. Постоянно ми пращаше нови възможности да се разсейвам, нови места, на които да отида, както и подкрепата на роднини и приятели. Вероятно годината беше добра, просто лошите неща я почерниха. Но за сметка на това хубавите някак ме балансираха да не потъна много рязко. И сега продължавам да се вкопчвам във всичко на повърхността, което новата година ми подаде.
За 2014 искам да си пожелая повече дисциплина, концентрираност и целеустременост. Искам да си пожелая воля, мечти и желания, които да следвам и да осмислят всичко. Искам да спра да се разпилявам емоционално и физически, да се събера и да започна да помагам на себе си. Пожелавам си да имам късмет, здраве и любов, както за себе си, така и за всичките ми близки. Пожелавам си да не забравям, че звездите са там и ме чакат и ще имам друга възможност да ги видя. Да бъда по-смела, да не се поддавам на страховете и да не ме нараняват разни хора толкова много. А ако трябва да споделя най-смелите си мечти, ми се ще на есен да съм с Подходящия човек, заобиколена от истински и верни приятели и семейство, учеща/работеща нещо с голям интерес и изпитваща комфорт, спокойствие, пълнота и щастие.
ще видим (:
Сигурна съм само, че както в момента животът ми е коренно различен от миналата година по това време, така ще е коренно различен и след година. Интересно ми е какво ли ще си мисли и какво ли ще чувства Теодора на 04.01.15... ще видим (надявам се).
Спомних си лятото на 2013, по-точно наблюдаването на метеоритния дъжд. Отидохме на място извън града, където звездите бяха толкова ярки, че чак се виждаше Млечния път. Връщайки се в града, изпитах същото разочарование, че като погледна звездите тук, се виждат 100 пъти по-малко и по-неясно. Но тогава ми просветна, че даже да има облаци, твърде много светлина от града или просто нещо да ги прикрива, това не означава, че звездите не са там.
Това прозрение често ме "повдига" в мигове на трудност. Това че сега ми е трудно, не означава, че винаги ще е така. Това че нещо ми блокира достъпа до хубавите неща, не означава, че те не съществуват и не са Там. Някой ден ще лежа с Някого и сред чаршафи, той ще ме прегръща, а аз ще осъзная, че най-накрая звездите са се показали.
Не исках да правя разбор на 2013. Тя остави толкова горчив и болезнен привкус у мен, че си помислих, че не заслужава даже равносметка. Лошите неща от тази година ще ги помня цял живот. Но някак покрай лошото съм омаловажила хубавото. А то присъстваше. Та този пост е като списък на нещата, които видях и научих през 2013 и те бяха хубави... И след 2-3 години, когато попадна на този пост и той вече е стар, ще искам от него да ми помахат хубавите спомени от 2013. Тогава лошото вероятно ще е позабравено и няма да има значение и 2013 ще остане като по-скоро хубава, отколкото лоша. Ето започвам:
1. В началото на годината все още имах работа. Бях започнала да се справям по-лесно. Чувствах се по-уверена и сякаш можех да се справя с всичко. Да не говорим, че изкарах страхотна сесия, въпреки че междувременно работех И бях болна. Искам да се поздравя за това!
2. Напуснах работа. Натрупах смелост и промених нещата, когато вече не ми бяха изгодни. Браво за това също!
3. Спечелихме Бранд Идеа! За пръв път усетих какво е да положиш много усилия за нещо, а след това да те наградят! За първи път осмислих какво е чувството да получиш Награда и разбрах смисъла на това да ти дадат плакет и символичен подарък. Толкова много се трогнах от това признание! Иска ми се да го помня завинаги! Тогава бяха доста тежки 2 седмици. След скорошната операция се завърнах и трябваше да правя 3 курсови с колежките, 3 презентации и 1 явяване на конкурс, което подготвихме с Пламена за два дни само!
БРАВО!!! Браво на старата Теодора!
4. Въпреки тежките емоционални неща, цяло лято не се спрях! Браво за това също!
- феста до Янтра! изненадващото прибиране с непознат от средата на страната до Варна. Ха! Филмовите изпълнения във влака (:
- посетих Бузлуджа и Габрово
- ходих на DubFX: беше ВЕЛИКО! Беше много по-яко отколкото си го представях!
- ходихме на гости в Търново! беше супер яко, много съм доволна!
Цяло лято излизах и се срещах с хора. Гостито у Мима. Вижданията със Сия. Справях се. ВЪПРЕКИ всичко.
Есента донесе записване на стаж. Не знам колко беше полезен за мен, но го направих. За което пак се поздравявам. Ходене на гости в София <3
Пиене със Стела. Събирания у Хинков. Хелоуин (Снежанка). Гости у Пламена. Подаръка на Неделина. Ново Приятелство.
Истината е, че 2013 всъщност беше достатъчно добра с мен. Ако не бяха всички тези хубави моменти и неща... ако не бяха всички тези добри хора, които ме подкрепяха и вероятно ще продължават да го правят по един или друг начин... сега щях да съм на много по-различно място.
Искам да благодаря на тази година, че въпреки лошите неща ми даде много хубави, за които да се хвана и да не потъна. Постоянно ми пращаше нови възможности да се разсейвам, нови места, на които да отида, както и подкрепата на роднини и приятели. Вероятно годината беше добра, просто лошите неща я почерниха. Но за сметка на това хубавите някак ме балансираха да не потъна много рязко. И сега продължавам да се вкопчвам във всичко на повърхността, което новата година ми подаде.
За 2014 искам да си пожелая повече дисциплина, концентрираност и целеустременост. Искам да си пожелая воля, мечти и желания, които да следвам и да осмислят всичко. Искам да спра да се разпилявам емоционално и физически, да се събера и да започна да помагам на себе си. Пожелавам си да имам късмет, здраве и любов, както за себе си, така и за всичките ми близки. Пожелавам си да не забравям, че звездите са там и ме чакат и ще имам друга възможност да ги видя. Да бъда по-смела, да не се поддавам на страховете и да не ме нараняват разни хора толкова много. А ако трябва да споделя най-смелите си мечти, ми се ще на есен да съм с Подходящия човек, заобиколена от истински и верни приятели и семейство, учеща/работеща нещо с голям интерес и изпитваща комфорт, спокойствие, пълнота и щастие.
ще видим (:
Сигурна съм само, че както в момента животът ми е коренно различен от миналата година по това време, така ще е коренно различен и след година. Интересно ми е какво ли ще си мисли и какво ли ще чувства Теодора на 04.01.15... ще видим (надявам се).
Абонамент за:
Публикации (Atom)