Не ми се казва. Няма смисъл.
Искам само да се почувствам нормално. Спомням си, че е по-хубаво от това, което чувствам сега. Какво чувствам сега? Не знам. Много неща. И нищо.
Опитвам си да си представя. Кое е нормалното... и не мога да намеря.
Какво означава това, да се чувстваш нормално?
Каква съм аз, когато съм нормална?
Как да стигна там?
Кое е редно и кое е грешно?
Какво мога да понеса и какво не?
Кое ще ми помогне да се почувствам по-добре и кое ще ме забие още повече?
Кого да попитам?
Да се подстрижа ли или да си се изолирам вкъщи?
Да се срещам с нови хора или да намеря себе си чрез разсъждения?
Какво още да направя, за да се оправят нещата.
Очистих се пред себе си... но не е достатъчно.
Кого да попитам? Какво да направя? Кой ще ми отговори на всички тези въпроси?
Аз не мога.... Не знам... Не съм нормална. Заличих се. Не помня вече... минаха две години и половина...
