Различно

Използвам това място, главно за изливане на разни черни, тъмни, тъжни неща. Но този път ще е различно. Днес се почувствах по-различно.

Днес съм пълна с гъделичкащи, преливащи чувства на признателност и благодарност. Топло ми е на душата и ми стана толкова емоционално от разни изводи, че чак ми се сбра топка в гърлото... но този път е от хубаво, този път е от добро.

Напомни ми се, че доброто, което правиш може да не се върне от там от където очакваш, но гравитира около теб и вселената ще ти го върне, от разни неочаквани хора и места, с разни непоискани жестове и добрини. Напомни ми се, че колкото и да се съсредоточавам в черното в човешките отношения, около мен витаят добри и светли неща, необяснимо безкористни и чисти. Има благодарни и добри хора. Има човечност там, където не я очаквам и не я искам.

И не ми се иска да звуча драматично, но ми е едно такова разчувствано... Иска ми се да запазя това. Да си го припомня, когато ми е тежко. Да си спомня за сапуна, милото скайп съобщение и котките. Да си мисля за милите танци, изненадващите откровения в скайп и всички подкрепящи лъчове от София. Осъзнах че съм ценена, вероятно не на местата, които гледам втренчено и не от хората, от които съм обсебена... но съм ценена.

Нещата не са толкова страшни. И ще се оправят.

Сега го знам.

Дано си го спомня и утре.

Искам просто да кажа БЛАГОДАРЯ. Последната година не го чувствах достатъчно (сега обаче ми е толкова емоционално и преливащо, че ще наваксам поне малко х) )

Explanation.

Тръгнах да си затварям табовете в браузъра, когато попаднах на един с гугъл транслейт и думата Explanation в него. Както правя в 50% от случаите, когато отварям гугъл транслейт, исках да проверя правописа на думата, за да не се изложа пред нейтив спийкър с английския.

Та докато гледах думата, се замислих за смисъла й.

Обяснение. Търсите ли обяснения? Давате ли ги? Изисквате ли да имате обяснение за всичко? Аз лично все ги давам, искани или непоискани, няма значение. Вероятно защото смятам, че когато нещо е обяснено то е... простено. За всяко нещо си има причина и ако тя е ясна на всички, ще липсват недоразумения и болки.

В един идеален подреден свят, всички се разбират, всичко е ясно и чисто... но къде е този свят? И не съм ли дала прекалено много важност на тези обяснения?

Те всъщност почти винаги нямат значение. Понякога истината просто е грозна и обидна. Понякога просто боли.

Ако можеше да се обясня наистина ясно и да ме разберат, това нямаше да промени събитията. Ситуацията просто е такава. Не защото не са ме разбрали.

Да получа обяснения, също не ми помогна никак. Събитията са си събития. Нараненото си остава наранено. Обяснението не ме оправя. Не ме прави по-малко разочарована или самотна.

Ще ми се да се отърва от чувството, че не са ме разбрали и, че ако ме бяха разбрали правилно, сега щях да съм по-щастлива. Не е вярно. Трябва да си го набия в главата.

Просто няма значение. Никога не е имало. Истината е грозна.

А някой ден, ще се появи нещо с друга истина. На него обяснения също няма да му трябват, но изходът ще е добър. Поне се надявам... не вярвам, но се надявам.

Решавам

Решавам, че съм готова.

Айде. Готова съм, да спра да бъда тъжна и да опитам наново. Знам, че вероятно бих се поддала твърде бързо и твърде много, ако се появи някой, но не ми пука. Такава съм. И от една страна се радвам, че всичките глупости, не са променили това.

Готова съм да опитам. Омръзна ми старата драма. Искам да  ми се СЛУЧВАТ нови, хубави неща. Нови хора.