"Enjoy the little things in life... for one day you'll look back and realize they were the big things"
Ако имахте буркан, в който да складирате малките неща, какво щяхте да пъхнете в него?
Аз знам какво бих пъхнала в моя. Бих пъхнала изненадващите целувки по лицето, дадени просто така. Топлото какао в студените, сумрачни дни. Прегръдките откъм гърба. Онзи момент, в който осъзнаваш, че с някой нов познат всъщност имате повече общо и се "схващате" взаимно, на някоя тема или с някоя обща шега. Усещането да се прибереш изморен след дълъг ден, в онази приятна умора, осъзнавайки че имаш за вършене само любими неща, след които да заспиш блажено. Да получиш точното количество сън, след който да се събудиш бодър и отпочинал... и гладен! Ооо да си много гладен и да получиш точно храната, която ти се яде, в точното количество и точно навреме! Миризмата на всеки отделен сезон, също бих прибрала.
Бих прибрала усещането за сигурност и спокойствие, когато си сред наистина приятели. Моментът, в който осъзнаваш, че хората наоколо не те напрягат, не те дразнят, не те натоварват... просто си на мястото си и се чувстваш приет, "част" и себе си.
Ооо дъвченето на еъруейвс екстрийм. Стъпването по хрускащи листа. Чуването на нова яка песен в сериал, откриването й и непрекъснатото й слушане в следващите три дни. Да почувстваш, че всъщност те бива в нещо. Някой да се разсмее на шегата ти от сърце. Да накараш някого да се почувства утешен/успокоен, когато е в труден момент.
Да харесваш някого... ама наистина, наистина да го харесваш. Да тръгнеш нанякъде. Усещането, когато си взел всичко необходимо и те чакат пътешествие и хубави неща.
Изненадата и въодушевлението от първата целувка с някого. Усещането от допира на кожата, на някой обичан. Мириса на някой обичан.
Чувството на свобода, при липсата на излишна самокритичност. Удивлението от красивите случайности. Удивлението от неочаквано, но получено добро отношение.
мога да продължа така още...
Истината е, че малките неща са нещата, които ти липсват. Нещата, за които мечтаеш. Не знам за другите, но когато си мечтая за някого с все още неизвестно лице, не си мисля толкова за общата картинка, в която ще си паснем идеално... мисля си за дребните неща.
Мисля си, че ще има кой да ме гледа в очите като му говоря даже най-голямата простотия. Мисля си, че ще има кого да милвам по главата. Представям си как ще мога да го навия да потанцуваме романтично (т.е. хилейки се и преувеличавайки драмата) на Adele - love song (обичам оригиналната версия на The Cure, но за бавен танц е подходяща Адел). Мечтая си за инсайд джоукс, издаване на дебилни звуци, смешно танцуване, да си вкарам ръката в джоба на горницата му, да мога да заспя сгушена в него на някоя пейка, докато той говори с приятелите ни... а целувките... те ми се струват толкова космически важни, далечни и велики, че чак не мога да ги нарека дребни неща. Не мога да повярвам, че понякога хората приемат тези неща за даденост. Аз никога не успях...
И ми се иска вече да идват тия дребни неща. Мисля че мога да докажа на Вселената, как няма да ги имам за даденост. Как ще ги ценя и ще бъда благодарна. Така че хайде... Една част мога да си осигуря сама, хайде вече, помагай за другата.
