сряда, 29 август 2012 г.
Решението.
I never know what to do with my love.
I never know what to do with my hands.
so I'll put them behind my back
I'll put them behind my back
behind my back.
Ще оставя ръцете си да правят това, което са свикнали и ще се опитам да насоча любовта си там, където си беше.
А междувременно ще стоя на пейката, ще те гледам и ще слушам разговори и ще си повтарям, че ръцете ми винаги ще си останат зад гърба.
петък, 17 август 2012 г.
Ех.
Липсва ми малко поезия.
Малко дъх на лято и разцъвтели цветове по залез слънце. Липсват ми развети коси, на запътила се по пясъка към морето, мен.
Липсват ми откраднати усмивки, както и изтръгнат неусетно чужд смях. Липсват ми цветните дрехи, сливащи се с безгрижие.
Липсва ми нагорещения вечерен въздух да ме обгъща, докато се разхождам на никъде в сякаш спрялото време. Липсва ми ей така за малко да спра и да почувствам, да вдишам дълбоко и да съм благодарна.
Липсват ми неочаквани чаровни случки. Спонтанни светещи неща за мен. Липсват ми и замислени прекрасни неща, даже... за мен.
Защото лятото свършва, а мен никога не ме е бивало в замислянето на неща за мен. Даже когато имам време.
И няма да ги получа. Лятото свърши, а даже не успя да започне. Ех.
Липсва ми малко поезия.
Малко дъх на лято и разцъвтели цветове по залез слънце. Липсват ми развети коси, на запътила се по пясъка към морето, мен.
Липсват ми откраднати усмивки, както и изтръгнат неусетно чужд смях. Липсват ми цветните дрехи, сливащи се с безгрижие.
Липсва ми нагорещения вечерен въздух да ме обгъща, докато се разхождам на никъде в сякаш спрялото време. Липсва ми ей така за малко да спра и да почувствам, да вдишам дълбоко и да съм благодарна.
Липсват ми неочаквани чаровни случки. Спонтанни светещи неща за мен. Липсват ми и замислени прекрасни неща, даже... за мен.
Защото лятото свършва, а мен никога не ме е бивало в замислянето на неща за мен. Даже когато имам време.
И няма да ги получа. Лятото свърши, а даже не успя да започне. Ех.
Липсва ми малко поезия.
Абонамент за:
Публикации (Atom)