Relate-нах

От много време насам не се сещам да си пусна музика. Някак не ми се слуша. А дори да искам да пусна нещо да звучи - не ми хрумва какво. Наскоро се сетих за песен, която съм чувала по радиото, от тия по-комерсиалните някак, но нея колкото и пъти да я чуя, не ми омръзва и ми харесва. Намерих си я в ютуб и чух първите думи на текста... relate-нах яко:

"I thought that I've been hurt before
But no one's ever left me quite this sore"

Самият глас на този Шон Мендез много ми харесва. Някак жален, но жив. Реших да пробвам други негови песни. Попаднах на друга с която яко relate-нах:

"You've got a hold of me
Don't even know your power
...

Show me an open door
Then you go and slam it on me
I can't take anymore
I'm saying baby

Please have mercy on me
Take it easy on my heart
Even though you don't mean to hurt me
You keep tearing me apart
Would you please have mercy, mercy on my heart"

Проблемът е, че този път така се счупих, че сякаш голяма част от вътрешния ми свят е умрял. Изключително смущаващо е. Дори не мога да опиша какво чувствам, защото май... не чувствам. "Много яко си се анестезирала" ми каза терапевтката. Страх ме е че така ще си остана. Тъжно ми е за душата ми. За способността ми да чувствам, да съм весела, да обичам, да се привързвам. Каза ми още че съм тъжна, а аз попитах "...тъжна ли съм? Не знам..." Наистина не знам. Яко ме няма. Ако можех да плача - да го изплача. Ако можех да се карам - да се скарам. Ако можех да викам... да се навикам. Но не. Аз съм просто... парализирана. Понякога ми става тежко и ме боли. Но бързо отминава и пак ставам празна. Страх ме е. Не знам как да се ремонтирам. Не искам да съм това.

Спомних си как някъде в интернет прочетох "Наблюдавайте как енергията ви се променя покрай различни хора.". Общуването само с един определен човек напоследък ме кара да се чувствам по-енергична и по-... себе си и да ми е интересно. Човек който винаги, от ден 1 ми е безкрайно интересен. За съжаление е и супер далечен, недосегаем, недостъпен. Навремето се наслаждавах на приятелството му, но този кораб отдавна е отплувал.

Та трябва ли да чакам да срещна друг такъв човек? Нали уж трябвало сама да се открия и да съм си самодостатъчна и тогава да срещна някого? Явно пак не мога да науча урока. Освен това, не вярвам да се появи такъв човек в живота ми. Отчаяно ми е.

Трансформация?

Прочетох си миналия пост. Колко неща ми се случиха за 4 месеца...
Зарязах всичко и се върнах назад... Назад в пространството, назад във времето. Тотално се счупих, междувременно спрях, потънах... загубих се. Сега не знам къде съм, къде са ми силите, енергията, желанието за живот. Яд ме е, срам ме е, боли ме и в същото време не съм нищо.

Как да се изкопая от калта? Колко точно надълбоко съм си набутала главата там? Как да стана нормална, функционираща и жизнена?

Чух нещо по телевизията от някаква астроложка. Как всеки с нещо скорпионско, асцендент, луна, знак, през живота си ще трябва да се трансформира, да се "прероди". Това ми напомни как като ми подариха хороскоп и отидох, първото изречение на астроложката беше "Теб хората в живота ти много ще те нараняват, за да те накарат да се учиш и да се трансформираш. Да изгаряш като феникс и да се прераждаш от пепелта - да израстнеш духовно."...

Нещо ми убягва урока този път. Колко време ще го уча още. Айде стига вече, стана банално. Не искам да продължава тая нелепа, гнусна ситуация да ми се меси в живота. Строши достатъчно от него. Никак не е честно. Не е честно аз да трябва да се "уча" а другите да си правят каквото искат. Продавам си скорпионските неща от звездите. Даже ще ги подаря всъщност. Взимай си ги вселено. Не искам да ги уча тия уроци, не съм се записала за тая специалност. Явно фейлвам и при най-лесните тестове. Не съм за този клас. А може би си ме сложила в клас за бавни, където повтаряте уроците по 5 пъти, докато глупавите разберат.

Дали урокът ти е да не допускам никого до себе си? Да не вярвам, когато някой ми се представя за близък? Или пък да не запознавам едните си "приятели" с другите си "приятели"? Те не ми останаха много така или иначе. Никога да не проявявам наивността да се привързвам и раздавам толкова много? Кое е? Не ми изглеждат много духовно извисяващи тия уроци. Защо тогава ми ги повтаряш? Колко време ще стоя в класа за бавни?

Поглеждам напред и виждам висока планина. Вече се чудя ще я изкача ли някога или ще си остана в калта завинаги. Може би не мога да се трансформирам, може би съм счупен покемон.