неделя, 11 октомври 2015 г.

Страшно ми е

"Overcoming your past simply means realizing that the past does not exist. It is gone."

Започнах да гледам така на нещата преди няколко месеца.

Отбягвам каквото и да е ровене в приятни спомени. Какъв им е смисъла? Нищо вече не е такова. Даже не мога да си спомня хубавите усещания, но и да можех... какво от това? Миналото не съществува. Като нещо хвърлено от скала е.
Помня само опарванията, болката и грешките. Срама и самотата. Да си знам. Да не правя същото. Да се пазя... не че го правя.
И си бях добре до скоро. Но в мен се настанява нещо друго. Страх. Ами ако няма повече от това? Ако всички отношения с хора, стигат до едно и също, изчерпано, свършило, ръбесто нещо? Ами ако съм си изчерпала лимита и от сега нататък ме занимават само досадни хора, които не са ми интересни? Ако само те ме виждат като нещо красиво и женствено? Колко дълго още ще се занимавамо с досадници, които не желая? Ами ако вече съм си изчерпала квотата от интересни хора, които да ме намират за интересна и да искат да сме заедно?

И ми е едно такова страшно.
Миналото няма значение. Само грешките остават. Горчивия опит. Къде са ми хубавите усещания?