възмутих се

тъй, седя и продължавам да ям шоколадов сладолед и бисквити "Мираж" (много са вкусни между другото) и забелязах, че тук в блога има грешка
!

Показва различен час!!! ВъзмУтих се! Държа да отбележа, часът е 1:24 AM , а не около 2 след обяд както показва този бъгав сайт :/
Имам оправдание, да пиша странни публикации около 1 сутринта, тогава мозакът ми става по-странен от попринцип и нанякъде все се налага да избие, ако не съм заспала до тогава. Но да пиша такива постове в 2 след обяд вече си е лошо...
Та последните 3 публикации са писани в 1 сутринта на 28 юли държа да се знае
!!!
А сега се връщам към сладоледа и после може да погледам Смолвил и да поспя или пък направо да поспя, зависи... хмм но ще пийна нещо преди това, мдааа хайде (:

смяна на тактиката...

реших да сменя тактиката

зех си сладолед и бисквити и ще ям и няма да мисля или пък мислите ми ще се простират до това колко е як сладоледа и как обичам бисквити "Мираж"...
хмм мисля тази нощ да си общувам с този блог :О

яко ще е... май ахаха айде отивам да ям (тъй де никъде няма да ходя, на стола ще си седя, ама все пак трябва да си освободя ръката, за да хвана лъжицата) и после пак ще пиша

бб

опит...

хм не знам, защо искам да напиша блог сега... не всъщност знам защо, но не знам дали ще се получи нещо, но ще си направя експеримент...

Какво значи когато някой те попита "как си?" и ти не знаеш как да му отогвориш? Разбира се можеш да отговориш с изтърканото "добре" и разговора да си продължи, защото 1. човека най-вероятно пита от учтивост ии 2. дори и да не е от учтивост, едва ли очаква излияние за вътрешното ти състояние.
Но пък, ако си в странно настроение и "добре" не описва нищо от това, което си в момента? Ако "добре" въобще не може да се впише в смесените, завъртяни, нелогични усещания, които минават през теб всяка секунда, колкото и да се правиш, че не са там? В реда на тези сложни усещания, когато трябва да напишеш/кажеш "добре съм" нещо отвътре недоволства, защото това си е чиста проба лицемерие. Лицемерие към себе си и към останалата част от света. Въпроса е там, че останалата част от света няма да разбере, защото и аз не разбирам. Май не искам да разбера, или не мога. Всъщност има ли какво да разбирам? Забила ли съм или просто всичко е празно? Гадно ли ми е или просто не усещам нищо приятно? Драматизирам ли или се правя на сляпа за всичко, което ме тормози? Противоречиво нали... хах... и отговори няма (:
Май последният въпрос е най-важен. Драматизирам или съм сляпа? Дааа, човек би си казал, че между двете няма връзка, но всъщност има. Когато се впусна да ъм... мисля и "анализирам" имам чувството, че драматизирам и пресилвам нещата. Когато не драматизирам имам чувството, че умишлено забивам и спирам да гледам... Та връзка има и то тясна. Има връзка и с въпроса "как си?" Точно, защото не знам драматизирам ли или се правя на сляпа, не знам ""добре"" ли съм (даа с кавички си е, не е просто цитат) или понеже драматизирам, всъщност съм си "добре", но не го зная... та не знам как съм... не може ли просто да не съм нищо... така най-лесно бих могла да отговоря. Не съм. Което клони повече към заслепяването, отколкото към драматизирането, макар че дори в самия акт да си позволиш, да се "заслепиш" си има доза драматизация... общо взето май съм си една драма куийн.
Хмм човек, четящ този пост лесно би ми отговорил на въпроса дали съм добре аххаха и май отговора няма да ми хареса (:

хххх

стига за момента, експеримента не подейства ;/

Le matin....

http://www.youtube.com/watch?v=etLa1xipu0g

много е велик този Ян Тиерсен <3
Заглавието на тая песен означавало "сутринта" и седя си и си я слушам и си мисля за сутрините... Мисля си, че те са индикатор за това как се чувстваш в определен период от живота си. Замислих се, че ако можех да се върна назад в даден момент е достатъчно да видя как съм се чувствала сутрините, за да преценя какво ми е било по принцип.

Няма нищо по-яко от сутринта, когато си в щастлив период. Някакво зареждащо е такова и ентусиазиращо. Отваряш си очите и се усмихваш, защото е нов ден, нов ден, в който те чака нещо приятно, нещо приятно, защото си щастлив и знаеш, че ще продължиш да си такъв и днес ^^ Тогава сутрините са приятното начало, на всичко...

Ах, а когато ти е гадно... :/ Отваряш очи и в зависимост от степента, на това колко ти е гадно усещанията варират от "оф стана ли вече 8" до "мамка му, какво ще стане, ако просто си остана в леглото цял живот..." Кофти е наистина :/

Няма да анализирам сутрините си в момента, не ми се драматизира (:
Май няма и да продължавам с поста... просто слушайте Ян Тиерсен и се радвайте х)

Велик музикант... велик <3