Седя си сега и си се чудя какво да правя и си мислех, колко щеше да е яко да ме шибне някое просветленийце да напиша някой дълбокомислен блог и после да го гледам и да му се радвам, сякаш съм говорила на някой, който наистина ме е слушал... и си казах "на кого му трябва просветление, като си има скучно, свободно време?"
Всъщност понятието "свободно време" е леко изкривено в случая, защото времето ми не е свободно, по принцип имам да решавам куп задачи по математика, а не съм решила нито една... ноооо това е друг въпрос, да речем че съм свободна...
Мислех си, защо толкова много хора пишат блогове. Не е ли по-яко да си поговориш с някого? Отговора обаче ме шибна по челото, още преди да си задам въпроса даже :Д 80% от нещата, за които си мисля, на мен ми се струват толкова яки и интересни, но истината е, че няма кой да иска да ги чуе в един обикновен разговор. Толкова по-яко е да си напишеш един къде смислен, къде безсмислен блог и да имаш чувството, че си си поговорил с някого за екзестенциалния въпрос на въпросите...
Та... седя си сега и си слушам Coldplay - 42 Това число явно е много яко... (Смятам да прочета "Пътеводител на галактическия стопаджия") Та, не зная тая песен, защо се казва 42, дали е нещо свързано с отговора на Въпроса от книгата хмм... или просто е яко число (мързи ме да гледам лирикса сега).
Между другото Coldplay много ги обичам :Х Не казвам, че съм фенка, защото всъщност почти нищо не знам като факти за тях, но обииииичам музиката им. Доста голяма част от песните им са сякаш настроени на вътрешното ми звучене. Не знам как така се получава, ама като ги слушам имам чувството че ми звучат някъде ... отвътре х) Ох а някои текстове са направо... пф... не че смятам емоциите си за уникални, но си е удивително как някой текстописец на огромно разстояние от теб, изразява това, което ти си мислиш толкова точно, че го прави и на друг език :Д
Ооо пуснах си Moses (отново тяхна песен). Има една част от текста на тая песен, която много ме радва :
"...come on now don't you want to know you're a refuge, somewhere I can go..."
Има дни, в които се чувствам като... хм.. едно такова неуютно ми става, изхабено и забивам. Има дадени хора обаче, които е достатъчно да изскочат от някъде с едно "здрасти" или пък дори да се сетя за тях от някоя песен (макар че, понякога това не стига) та като се появят тия хора и някакси ми усмихват деня :) те са едни такива "refuge"-и :Д Но няма да цитирам имената на тези хора, че ако разберат най-вероятно няма да искат повече :/ Всъщност мога да цитирам Льонито, тя си знае, аз съм и казвала (моята по-малка сестра от други родители, в съседен град е тя) Всъщност мога и другите хора да цитирам, защото едва ли някой от тях ще иска да ми чете блога... което не е хубаво, защото аз бих им чела блоговете ако имаха :Д Нооо това е друга тема аххаха
Та кофти е понякога като не се появяват тия, рефюджи ще ги нарека, а ти трябват или се появят ама за мъничко и ти искаш още :/ Но аз съм благодарна все пак, че ги имам все още и ще им се радвам колкото мога и ще се опитвам да не ги задушавам с внимание :О
А иначе днеска хората се опитаха да ме принудят да гледам Смолвил, а аз мразя да го гледам като за "убиване на времето", защото си е неуважително дори към самия сериал. Става ми досаден и вече не ме радва като го гледа при такива обстоятелства. А си е много хубав сериал, заслужава повече
!
Та не съм решила още дали ще го гледам като свърша този пост или ще отида да се въртя до 1-2 в стремежа си да спя...
Ох сетих се колко е гадно че не мога да спя :/ аххх и колко ужасно е, че не си помня сънищата. Направо се чувствам непълноценна... е чувствах се първите седмици, сега вече сякаш съм забравила какво е да сънуваш и да помниш, и да усещаш, и сънищата ти да познават какво те очаква ох размечтах се ;/
ох сещам се толкова много неща, които ми се иска да кажа на някого без да се чувствам гузно, че досаждам... аххх
Ще приключвам вече този пост, ще си послушам още Колдплей а може и да погледам как Кларк Кент спасява деня, ще видим...
Лека нощ и приятни сънища
хм всъщност не знам на кого пожелавам лека нощ хахаха, но държа да споделя, че частицата "приятни сънища" е много важна, винаги я казвайте, на хората, на които държите
!
Всъщност понятието "свободно време" е леко изкривено в случая, защото времето ми не е свободно, по принцип имам да решавам куп задачи по математика, а не съм решила нито една... ноооо това е друг въпрос, да речем че съм свободна...
Мислех си, защо толкова много хора пишат блогове. Не е ли по-яко да си поговориш с някого? Отговора обаче ме шибна по челото, още преди да си задам въпроса даже :Д 80% от нещата, за които си мисля, на мен ми се струват толкова яки и интересни, но истината е, че няма кой да иска да ги чуе в един обикновен разговор. Толкова по-яко е да си напишеш един къде смислен, къде безсмислен блог и да имаш чувството, че си си поговорил с някого за екзестенциалния въпрос на въпросите...
Та... седя си сега и си слушам Coldplay - 42 Това число явно е много яко... (Смятам да прочета "Пътеводител на галактическия стопаджия") Та, не зная тая песен, защо се казва 42, дали е нещо свързано с отговора на Въпроса от книгата хмм... или просто е яко число (мързи ме да гледам лирикса сега).
Между другото Coldplay много ги обичам :Х Не казвам, че съм фенка, защото всъщност почти нищо не знам като факти за тях, но обииииичам музиката им. Доста голяма част от песните им са сякаш настроени на вътрешното ми звучене. Не знам как така се получава, ама като ги слушам имам чувството че ми звучат някъде ... отвътре х) Ох а някои текстове са направо... пф... не че смятам емоциите си за уникални, но си е удивително как някой текстописец на огромно разстояние от теб, изразява това, което ти си мислиш толкова точно, че го прави и на друг език :Д
Ооо пуснах си Moses (отново тяхна песен). Има една част от текста на тая песен, която много ме радва :
"...come on now don't you want to know you're a refuge, somewhere I can go..."
Има дни, в които се чувствам като... хм.. едно такова неуютно ми става, изхабено и забивам. Има дадени хора обаче, които е достатъчно да изскочат от някъде с едно "здрасти" или пък дори да се сетя за тях от някоя песен (макар че, понякога това не стига) та като се появят тия хора и някакси ми усмихват деня :) те са едни такива "refuge"-и :Д Но няма да цитирам имената на тези хора, че ако разберат най-вероятно няма да искат повече :/ Всъщност мога да цитирам Льонито, тя си знае, аз съм и казвала (моята по-малка сестра от други родители, в съседен град е тя) Всъщност мога и другите хора да цитирам, защото едва ли някой от тях ще иска да ми чете блога... което не е хубаво, защото аз бих им чела блоговете ако имаха :Д Нооо това е друга тема аххаха
Та кофти е понякога като не се появяват тия, рефюджи ще ги нарека, а ти трябват или се появят ама за мъничко и ти искаш още :/ Но аз съм благодарна все пак, че ги имам все още и ще им се радвам колкото мога и ще се опитвам да не ги задушавам с внимание :О
А иначе днеска хората се опитаха да ме принудят да гледам Смолвил, а аз мразя да го гледам като за "убиване на времето", защото си е неуважително дори към самия сериал. Става ми досаден и вече не ме радва като го гледа при такива обстоятелства. А си е много хубав сериал, заслужава повече
!
Та не съм решила още дали ще го гледам като свърша този пост или ще отида да се въртя до 1-2 в стремежа си да спя...
Ох сетих се колко е гадно че не мога да спя :/ аххх и колко ужасно е, че не си помня сънищата. Направо се чувствам непълноценна... е чувствах се първите седмици, сега вече сякаш съм забравила какво е да сънуваш и да помниш, и да усещаш, и сънищата ти да познават какво те очаква ох размечтах се ;/
ох сещам се толкова много неща, които ми се иска да кажа на някого без да се чувствам гузно, че досаждам... аххх
Ще приключвам вече този пост, ще си послушам още Колдплей а може и да погледам как Кларк Кент спасява деня, ще видим...
Лека нощ и приятни сънища
хм всъщност не знам на кого пожелавам лека нощ хахаха, но държа да споделя, че частицата "приятни сънища" е много важна, винаги я казвайте, на хората, на които държите
!
Няма коментари:
Публикуване на коментар