опит...

хм не знам, защо искам да напиша блог сега... не всъщност знам защо, но не знам дали ще се получи нещо, но ще си направя експеримент...

Какво значи когато някой те попита "как си?" и ти не знаеш как да му отогвориш? Разбира се можеш да отговориш с изтърканото "добре" и разговора да си продължи, защото 1. човека най-вероятно пита от учтивост ии 2. дори и да не е от учтивост, едва ли очаква излияние за вътрешното ти състояние.
Но пък, ако си в странно настроение и "добре" не описва нищо от това, което си в момента? Ако "добре" въобще не може да се впише в смесените, завъртяни, нелогични усещания, които минават през теб всяка секунда, колкото и да се правиш, че не са там? В реда на тези сложни усещания, когато трябва да напишеш/кажеш "добре съм" нещо отвътре недоволства, защото това си е чиста проба лицемерие. Лицемерие към себе си и към останалата част от света. Въпроса е там, че останалата част от света няма да разбере, защото и аз не разбирам. Май не искам да разбера, или не мога. Всъщност има ли какво да разбирам? Забила ли съм или просто всичко е празно? Гадно ли ми е или просто не усещам нищо приятно? Драматизирам ли или се правя на сляпа за всичко, което ме тормози? Противоречиво нали... хах... и отговори няма (:
Май последният въпрос е най-важен. Драматизирам или съм сляпа? Дааа, човек би си казал, че между двете няма връзка, но всъщност има. Когато се впусна да ъм... мисля и "анализирам" имам чувството, че драматизирам и пресилвам нещата. Когато не драматизирам имам чувството, че умишлено забивам и спирам да гледам... Та връзка има и то тясна. Има връзка и с въпроса "как си?" Точно, защото не знам драматизирам ли или се правя на сляпа, не знам ""добре"" ли съм (даа с кавички си е, не е просто цитат) или понеже драматизирам, всъщност съм си "добре", но не го зная... та не знам как съм... не може ли просто да не съм нищо... така най-лесно бих могла да отговоря. Не съм. Което клони повече към заслепяването, отколкото към драматизирането, макар че дори в самия акт да си позволиш, да се "заслепиш" си има доза драматизация... общо взето май съм си една драма куийн.
Хмм човек, четящ този пост лесно би ми отговорил на въпроса дали съм добре аххаха и май отговора няма да ми хареса (:

хххх

стига за момента, експеримента не подейства ;/