- ох, нищо не разбирам... ще ме побърка това незнание...
- ами попитай.
- не... не искам.
- защо?
- страх ме е да знам.
Всъщност знаех. И не ми харесваше още тогава.
Вие знаете ли? Искате ли да знаете? Или предпочитате, да не знаете, за да сте по-щастливи? За да не ви заболи? Защото истината боли... о, как боли. Аз имам чувството, че знам прекалено много. По-трудно ми е, знаейки... по-трудно да преглъщам... по-трудно да съм положителна... по-трудно да се старая.
Но уви... И когато си потроша главата... само аз ще съм си виновна.
Май щеше да е по-добре да не знам... Ето това е, което не знам...
И да не знаем винаги се досещаме за това, какви са нещата всъщност. И постоянно нещо ни ръчка отвътре. Уж истината по-лесно се приемала, ама и да е така е на много болезнена цена.
ОтговорИзтриванезащо да се приемала лесно?
ОтговорИзтриванеаз пък мисля, че на нокой не му дреме особено за истината, а хората така са свикнали да са на ръба на знанието, че изобщо вече няма никакво значение какво има от двете страни на ръба. Всеки си има истина. Хаос. Никой си няма истина, всеки си има постоянно състояние на незнание както ти казваш, което определя живота му. Но то не е за да преодолее нещо, а по скоро за да не му се налага да преодолява каквото и да било.
Никой не знае кое е по-добре, дори когато му се случи.
ОтговорИзтриване