Чух това днес. Така ли е? И ако е така, това не прави ли всичко тъжно? Живеем тъжен живот и само лъжите и самозалъгването го правят хубав? ... Не разбирам.
Трудно ми е. Много ми е трудно. А все съм си представяла нещата по друг начин. 20.
Мислех си, че тогава ще съм вече силна, че вече ще мога, че вече ще съм добре или поне ще започвам да съм. Но всичко е наопаки. Сякаш съм дете, навлизащо в пубертета - всичко е объркващо, гадно и измъчващо и не се знае кога ще свърши.
5 месеца. А преди 6 месеца си дадох обещание. Този път се постарах. Наистина се постарах. Старая се с реални действия, с реални стъпки... но не се получава, става точно обратното. Всъщност съм много по-далеч от изпълнението на обещанието си, отколкото бях тогава. Какво повече мога? Какво още? Вече нищо нямам, за да дам... всичко си взех. Дадох си всичкото и за какво? ...
Истината е винаги тъжна...
животът е достатъчно дълъг в повечето случаи, и този извод може да го направиш на финала. нали така ?
ОтговорИзтриване