Ех.

Липсва ми малко поезия.

Малко дъх на лято и разцъвтели цветове по залез слънце. Липсват ми развети коси, на запътила се по пясъка към морето, мен.

Липсват ми откраднати усмивки, както и изтръгнат неусетно чужд смях. Липсват ми цветните дрехи, сливащи се с безгрижие.

Липсва ми нагорещения вечерен въздух да ме обгъща, докато се разхождам на никъде в сякаш спрялото време. Липсва ми ей така за малко да спра и да почувствам, да вдишам дълбоко и да съм благодарна.

Липсват ми неочаквани чаровни случки. Спонтанни светещи неща за мен. Липсват ми и замислени прекрасни неща, даже... за мен.

Защото лятото свършва, а мен никога не ме е бивало в замислянето на неща за мен. Даже когато имам време.

И няма да ги получа. Лятото свърши, а даже не успя да започне. Ех.

Липсва ми малко поезия.