Малко

...малко ми е тъжничко.
И ме гони някакъв порив да споделям, просто да споделям... мисли. Ще ми се да обърна гръб на гадните изводчета. И да е хубаво пак. А най-много ми се ще да ми стане топло отвътре.

Хубаво нещо са книгите. И новите чанти, също.  И рисуването. Много е хубаво и човек да се е наспал и да не усеща очите си сякаш ще му паднат от лицето всеки момент. Хубаво е и да е спокойно. Красиво е, когато слънцето пече приятно и придава цвят на шарените листа.

А е гадно да ти се доплаче рано сутрин от студ и да ти остават 17-18 часа преди да се прибереш.
И не са добри злобеещите хора. Никак не е хубаво да те обграждат. Не е хубаво да осъзнаваш, че никой не се е сетил за теб и това всъщност да е в реда на нещата и да няма даже на кого да се обидиш, защото хората са ти никакви. Не е хубаво.

И май се примирих. Хубаво ли е? - не знам.

Само... малко ми е тъжничко.