Най-странно ми е, когато сърцето ми започне да бие... тежко. Не е забързано, не е болящо... просто бие тежко. Сякаш му е трудно да изтласква кръвта. Звукът, който изпълва тялото ми, от това биене, е кънтящ и разтрисащ. Та... защо ли се получава така?
Умора? Ненормално странен режим? Прекалено малко храна? Всичко наведнъж, вероятно.
Страх ме е да пиша и да описвам. Макар че ми се случват неща, които цял живот съм си представяла... не искам да записвам, защото може би съм се объркала. Или причината е друга... не знам. А сърцето ми тупка. Размесва ми мислите и ме замайва. Главоболие. Замъглена преценка.
Липсва ми еуфория. Или може би е по-добре, че я няма. Сега се водя от някакво спокойно желание. Не е изгарящо и притесняващо, по-скоро е мълчаливо и ... спокойно. И толкова несигурно и стабилно едновременно.
Започвам да се замислям за класифицирането на нещата. Кога нещо е "истинско" и кога не е. Преди бях убедена, че не е истинско, щом няма външен израз... но май не съм била права. А ако съм била права е странно, че неистинското може да е толкова трайно...
Какво правя? ... Защо?... Не знам... Крачки... А най-странното е, че не мога да намеря как да ми пука.
Толкова много мисли, толкова много изводи... и всичко ми се струпва вътре, сякаш има задръстване вътре в мен, трафикът е спрял още преди да стигне до гърлото... някъде около сърцето...
Listen up every battle ever had
But if you don't blaze now, then you might not never.
...
Your pullin let it move you
Put your body on automatic
Няма коментари:
Публикуване на коментар