Гледах Moon.
Усещането за самота... за самотност в този филм е толкова осезаемо. Като се прибави и чувството за напразност и преходност на човешките илюзии се получава неприятно усещане за мен... сега.
Филмът е хубав. Очудващо е как са успели да го направят пълен и цял, въпреки участието на само 1 актьор. А саундтрака... за него може да се каже само едно и то ще е достатъчно - Clint Mansell.
Спомените, представите и идеите. Те са целият ни свят. Внимавайте с какви идеи живеете, внимавайте как си спомняте нещата. В дъното на всичко, стоите вие, сами, мечтаейки за някого или нещо, мечтаейки в цялата си, пълна и наситена самота, за спомен, идея и илюзия... но всъщност вие сте сами, сами на луната, а вероятно и образите в съзнанието ви са нереални...
Не знам... всичко е просто... усещане.
Не мога да го изразя. Не и на фона на лунното сияние във вътрешността ми.
Няма коментари:
Публикуване на коментар