Думите са просто думи. Не стават за нищо. Не стават за ядене, нито могат да те прегърнат. Когато се злоупотребява с тях, думите са кухи и празни. Просто подредени звуци.
Хората забравят, че зад тези звуци трябва да стои нещо. Те трябва да описват действия. Действия от типа "затварям вратата" и "ям" наравно с другите... вътрешните. Трябва да описват движението на мисловните ти и душевни течения. Вътрешният ти подтик и устрем да правиш това и да не правиш онова. Да илюстрират ДЕЙСТВИЯ, а не просто да ги маркират и да ги оставят висящи във въздуха, не означаващи нищо и никога не просъществували.
Замисляли ли сте се, кога една публикация, текст на песен или стихотворение стават успешни? Когато сте описали нещо истинско. Нещо което ви е накарало да действате. Несподелена любов, която ви е карала да светите и да подреждате ежедневието си около Избрания... радостта от предстоящо събитие, даваща ви заряд и устрем да се движите през ежедневието си... да ПРАВИТЕ неща... мъка, караща ви да се затворите...
Тогава думите са истински и са пълни. Защото тогава текстът не е просто подредени символи. Тогава текстът е израз на събитие отвътре-навън или отвън-навътре...
Омръзна ми от празни приказки. Омръзна ми от кухи, нищо значещи думи. А най-гадното е, че вече не вярвам на никакви думи. Хората са латерни. Говорят, говорят, говорят... Заболяха ме ушите... заболя ме и душата. Омръзна ми.
Най-много ми омръзна от хора, които си мислят, че думите запълват празнината от бездействието им.
И в 1 сутринта, след като ми омръзна да се въртя в неуспешни опити за сън, аз включих компютъра отново, само за да направя същото... да запълня празнината от стоенето на едно (отдавна неудобно) място, с думи... за да мога поне да заспя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар