(:

"empty as a promise no more" не знам дали е редно да си го превеждам както си го превеждам... но всъщност това е смисълът, който на мен ми проговори...

празна като неважащо вече обещание

Тези дни иначе чета книга и се свързвам с природата. Трябва да призная, оценявам наново самотните разходки в ранната есен. Хрускането на листата, приятното слънце и идеалната температура. Свободно реещите ми се мисли. Хубаво е. Май ме бива в това да съм сама. Стига съм се плашила.

А някой ден ще се зануля и ще мина в суперпозиция и от там ще мина в някоя хубава позиция. Само дето на моменти имам чувството, че докато стане това, съвсем ще спра да искам каквито и да е по-различни позиции и просто ще свикна и ще се отпусна.