Днес съм пълна с гъделичкащи, преливащи чувства на признателност и благодарност. Топло ми е на душата и ми стана толкова емоционално от разни изводи, че чак ми се сбра топка в гърлото... но този път е от хубаво, този път е от добро.
Напомни ми се, че доброто, което правиш може да не се върне от там от където очакваш, но гравитира около теб и вселената ще ти го върне, от разни неочаквани хора и места, с разни непоискани жестове и добрини. Напомни ми се, че колкото и да се съсредоточавам в черното в човешките отношения, около мен витаят добри и светли неща, необяснимо безкористни и чисти. Има благодарни и добри хора. Има човечност там, където не я очаквам и не я искам.
И не ми се иска да звуча драматично, но ми е едно такова разчувствано... Иска ми се да запазя това. Да си го припомня, когато ми е тежко. Да си спомня за сапуна, милото скайп съобщение и котките. Да си мисля за милите танци, изненадващите откровения в скайп и всички подкрепящи лъчове от София. Осъзнах че съм ценена, вероятно не на местата, които гледам втренчено и не от хората, от които съм обсебена... но съм ценена.
Нещата не са толкова страшни. И ще се оправят.
Сега го знам.
Дано си го спомня и утре.
Искам просто да кажа БЛАГОДАРЯ. Последната година не го чувствах достатъчно (сега обаче ми е толкова емоционално и преливащо, че ще наваксам поне малко х) )
Няма коментари:
Публикуване на коментар