Днес се случи пак.
Имам толкова много въпроси, които ще останат без отговор. И толкова много страх. И се чувствам като малко дете... искайки нещо, което не трябва да имам... никога, никога... никога повече.
Но така ми липсва. Омръзна ми да се чувствам като половин човек. Омръзна ми единственото нещо, което наистина искам... да не може. В такива моменти въобще не мога да си представя, че има изход от тази ситуация.
Страх ме е. И ме боли. Обещах си да не се оплаквам... но ми дойде вповече.
А мисълта за трети февруари ме натъжава толкова много, че имам чувството че една част в мен полудява.
Няма коментари:
Публикуване на коментар