Вие ми се свят. Ама някак си така отвътре, надълбоко.... в самата ми основа. Ако съществува моята душа, тя е там и се върти, върти... всичко се върти. Всичко е насън и е реално. Сякаш сърцевината ми е поела твърде много кофеин и светът се клати и не ми стига въздух. Но трябва да отида. Трябва да вървя.
Ще изтръпна и ще се изключа. Ще се движа механично. Вече знам. Трябва да умра. За да спре да ми се вие свят. Да ме няма. Да се махна и после да се родя наново.
Вие ми се свят. Основите ми правят пируети. И ми се гади.
Искам да се махна. Твърде е еднакво всичко. Твърде много се повтарят нещата. Може би съм прокълната. Не желая повече. Не мога.
Омръзна ми да се страхувам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар