Къде

Ти си вечна тайна забравена в мен те виждам.
Ти си тиха лудост избавена
Ти си мисъл притихнала болиш в мене.
Ти си нова сила изпиваш ме.

Търся те.
Искам в мен да те открия.
Къде си ти?

Ти си скрита тъга, ти плачеш в мен,
кажи ми че ще те има.
Ти не идваш сама, ти носиш ноща,
кажи ми че ще те има.

Ти пустинен огън от залези, в мен пресъхваш.
Ти път неизминат по теб вървя.
Ти си вечна сянка в моя ден
над мен прелиташ,
ти си бряг последен достигам те.

Търся те.
Искам в мен да те открия.
Къде си ти?

Не мога да говоря. Думите ми пресъхнаха. Душата ми онемя. Всичко е тихо, притихнало, стаено... От цялата пушилка вътре, не знам къде съм аз. Оставила съм се някъде там... дано все още ме има.
Чувствам се като малко дете, което са плеснали през ръцете пред всички деца в групата. След такова нещо, дали от шока, срам, болка или и трите, просто спираш. Не знаеш какво да кажеш, не мислиш нищо и се скриваш, за да не усещаш.
Не знам как се излиза от такова състояние. На знам дали искам. Страх ме е. Но не е само това. Убедих се за пореден път, че всичко е безсмислено. Всички усилия, цялото старание... всичко. Няма смисъл. Ще си стоя спряла завинаги.
Само ми се ще да усетя, че все още ме има...