Колко са ти пластовете?

Познаваш ли се? Знаеш ли колко са ти пластовете? Кои са за пред хората, кои са за пред приятелите ти и кой е само за теб и за някой наистина Специален? Имаш ли си маска за пред колегите, усмивка за продавачите и лош поглед за непознатите? Ползваш ли тъпи теми, за да убиеш неловката тишина с новите познати, или се криеш в себе си? Колко точно са ти пластовете?

Усещам повърхността си, колко странна и некомфортна е. Да съм на ново място... да трябва да почна всичко отначало, кара външните ми пластове да загрубеят и да се вдигнат високо. Така вътрешността ми става все по-далечна, за всички хора, включително и за мен, вместо да се намеря - всъщност се изгубвам повече.

И си липсвам. Но не трябва да чувствам и усещам. Чувствата са лоши и болят. Ще ме направят още по-неадекватна, а не мога да си го позволя. Понякога си мисля, че може би вече наистина ме чака нещо хубаво... Някой истински. После си спомням всичко и всички. Проверявам кой, до кой пласт съм допуснала... кой колко ме е болял. Равносметката е, че всички ме боляха и още ме болят, по различен начин и някак еднакво. Само пред един се отпуснах. Само пред един бях малко, сгушено детенце. А болката от това беше толкова голяма, че аз се скрих от нея. Още се крия, от всичките болки накуп. И не знам какво мога да направя по въпроса - ще оставя времето и натрупването на нови спомени да си свършат работата.

Далечна съм. От всичко и всички и си правя нови пластове, чудейки се - до кога. Надявам се все още да е възможно някой друг да стигне зад преградите, защото дори аз вече не мога. Заета съм да се крия.

А ти, ако успееш, не прекалявай с пластовете. Не си крий светещата сърцевина. Светът има нужда от повече такива и от по-малко саркастични, цинични, модерни пластове.