Стига боклучета

Боклучета, боклучета... цялата ми душа е в боклучета.
Стари кутии от храна, сухи листа, самотни чорапи, части от изгубени вещи, загубили предназначението си... така се усещам. Мирише на влага, гнилоч и застояло. А боклуците са до колене и не може да се мръдне!

Пълна съм с нелепи, неоправдани очаквания, които не пускам. С грешни, болящи надежди. Не пускам и са затрупали всичко.

А така ми се иска да замета. Да отворя врата като на гараж и да замета с голямото гребло ВСИЧКО - НАВЪН.

Всичко непотребно, миришещо, тъжно, безполезно и гротеско. Смачканата пластмаса и труповете на буболечките.

Да се изчистя от очаквания. Да се изчистя от боклука. Да ми олекне. Ах как искам да ми олекне.
Омръзна ми.