fail

Май стигам до момента, в който не мога повече. Нищо не мога. Повече... не мога.

И ми се плаче само. Знам че звездите са там... или поне така съм си казвала преди. Но имам чувството че още 10 години няма да ги видя и тези облаци вече ми тежат, ужасно много.

I feel like a forever fail. С всяка клетка на тялото си. И даже тук да се оплача не мога. Защото ме е срам, че някой случайно ще го прочете. Срам ме е колко нелепа и слаба се чувствам.

И само ми се плаче.