Relate-нах

От много време насам не се сещам да си пусна музика. Някак не ми се слуша. А дори да искам да пусна нещо да звучи - не ми хрумва какво. Наскоро се сетих за песен, която съм чувала по радиото, от тия по-комерсиалните някак, но нея колкото и пъти да я чуя, не ми омръзва и ми харесва. Намерих си я в ютуб и чух първите думи на текста... relate-нах яко:

"I thought that I've been hurt before
But no one's ever left me quite this sore"

Самият глас на този Шон Мендез много ми харесва. Някак жален, но жив. Реших да пробвам други негови песни. Попаднах на друга с която яко relate-нах:

"You've got a hold of me
Don't even know your power
...

Show me an open door
Then you go and slam it on me
I can't take anymore
I'm saying baby

Please have mercy on me
Take it easy on my heart
Even though you don't mean to hurt me
You keep tearing me apart
Would you please have mercy, mercy on my heart"

Проблемът е, че този път така се счупих, че сякаш голяма част от вътрешния ми свят е умрял. Изключително смущаващо е. Дори не мога да опиша какво чувствам, защото май... не чувствам. "Много яко си се анестезирала" ми каза терапевтката. Страх ме е че така ще си остана. Тъжно ми е за душата ми. За способността ми да чувствам, да съм весела, да обичам, да се привързвам. Каза ми още че съм тъжна, а аз попитах "...тъжна ли съм? Не знам..." Наистина не знам. Яко ме няма. Ако можех да плача - да го изплача. Ако можех да се карам - да се скарам. Ако можех да викам... да се навикам. Но не. Аз съм просто... парализирана. Понякога ми става тежко и ме боли. Но бързо отминава и пак ставам празна. Страх ме е. Не знам как да се ремонтирам. Не искам да съм това.

Спомних си как някъде в интернет прочетох "Наблюдавайте как енергията ви се променя покрай различни хора.". Общуването само с един определен човек напоследък ме кара да се чувствам по-енергична и по-... себе си и да ми е интересно. Човек който винаги, от ден 1 ми е безкрайно интересен. За съжаление е и супер далечен, недосегаем, недостъпен. Навремето се наслаждавах на приятелството му, но този кораб отдавна е отплувал.

Та трябва ли да чакам да срещна друг такъв човек? Нали уж трябвало сама да се открия и да съм си самодостатъчна и тогава да срещна някого? Явно пак не мога да науча урока. Освен това, не вярвам да се появи такъв човек в живота ми. Отчаяно ми е.