Мътни са сълзите, сякаш от мастика, пълнят ми очите, пътя си не виждам.
Пълнят ми очите, пътя си не виждам. Ходя без да спирам, никъде не стигам, нищо не намирам, никого не искам.
Нищо не намирам, никого не искам.
Аз ли съм - не съм ли, на ръка си гледам,на ръка си гледам пътя си не виждам.
Бягам и се връщам, все една и съща - шапката червена, а душата черна.
Шапката червена, а душата черна.
Шапката червена, а душата черна.
Нямам шапка. Мисля, че имам душа. Душа, която продължава да не си научава уроците. Ситуациите се повтарят, леко различни, но еднакви в края си.
Нищо не намирам. И не виждам път. И съм все една и съща. Тази година ми донесе толкова много сълзи за сега, а е само в средата си. Страх ме е да погледна напред.
Аз съм все една и съща. Сълзите са все така мътни.
Никъде не стигам. Нищо не намирам.
Искам да избягам... този път да се върна друга.
Няма коментари:
Публикуване на коментар