Живее ми се.

Имам една нагласа сякаш..., че нещата трябва първо да се изтекат... да минат. Лошото трябва да се разреши и тогава ще дойдат хубавите моменти... И от лошо нещо, на лошо нещо, чакам да дойде моментът за разрешаване - нещата да се оправят. Но те само се трупат... трупат... трупат. Стига.

Не ме интересува как ще стане. Няма да влагам логики и да си представям разрешение на проблемите. Няма да се чудя какво още да направя. Искам да стане сега. Още от сутринта. Да стана и да се чувствам добре, да ми се случват хубави работи, да се срещам с интересни хора и да ходя по интересни места, да правя нови и интересни неща. Да се откривам и преоткривам. Да се радвам, да се вълнувам приятно, да не мога да се наситя и да искам още и още... Да се усмихвам и да се смея, да се чувствам светеща и чаровна, да ми е леко. Да съм уверена и сигурна. Да не ме е страх. Да съм надъхана и bold, да си знам мястото... Живее ми се... Ах как ми се живее!

Не ме интересува как. Просто да стане. Сега. Няма първо да се разрешават проблемите. Те само се трупат и ги има вечно...

Просто искам да живея. Да се радвам... да се смея... да ми е леко... и да знам.