Критикуването е нещо, което винаги ме е сдухвало. Не ми харесва да ме критикуват. Не ми харесва, да се налага аз да критикувам някой друг. Но все пак се случва. Случва се по-често отколкото ми се иска... особено напоследък.
Напоследък все по-често си мисля само как еди-си-кой не е прав да постъпва така и как би било толкова по-добре да направи другото. Мисля си как ме е яд, че почти всички мои близки са в застой. Сякаш не опитват достатчно силно да се раздвижат. Сякаш им е по-лесно да са спрели. А проблемите се трупат, трупат, става все по-трудно и по-трудно... негодуванието ми към тях и към света става все по-голямо и по-голямо... Седя и се дразня и ми става все по-трудно да съм положителна и всъщност... май отдавна вече не съм положителна. Имам чувството, че съм на потъваща лодка и никой не се опитва да изгребва водата. Всъщност се опитват, но имат дупки на канчетата за загребване. А аз само седя по средата и "ох ама айде дееее ;/"
Може би аз съм спряла също. Аз съм в застой. Аз нищо не правя по въпроса. Недоволствам как хората край мен седят и нищо не им се получава... но всъщност това е вътрешното ми аз, проектирано върху тези хора/събития. Негодувам срещу тях, защото ми е по-лесно така, отколкото да осъзная, че АЗ съм спрялата... АЗ имам нужда да се раздвижа... на МЕН нищо не ми се получава... Но се оплетох толкова много :/
Не изпитвам благодарност. А трябва. Трябва да съм благодарна, за да мога да си привлека хубави работи. Всъщност ми е спряло и апатично от доста време. Не изпитвам благодарност. Само страх. Поглеждам навътре, за да си променя мисленето, както правех преди и... нищо. Няма нищо там. Но ще го намеря. Ще ме връхлети някое вдъхновение. Ще се получи някое раздвижване. Само първо да го поискам вътрешно. Защото това ми е най-големия проблем. Нищо не искам. Само ми се мрънка.
Но си спомням много добре какво ме водеше преди - "Бъди промяната, която искаш да видиш в света". Може да успея да го следвам пак...
А това за проектирането на собствените кусури наоколо го правят повечето хора. Или поне всеки, който наблюдавах по този начин. По-критикуващите хора са най-недоволни от себе си. Тъжно е.
Няма коментари:
Публикуване на коментар