петък, 11 март 2016 г.
Не знам.
Не мога да говоря, нито да изплача... нищо. Чувствам се все по-далечна от всичко и всички. Все едно хващам гадна, съсухрена кора. Всичко е невъзможно. Не се справям. Не знам какво чувствам. Чувствам ли? Постоянно ми е гадно. Не знам. Надявам се никой да не прочете това. Но не мога да го кажа, нито да го повърна някак. Трябва поне да го напиша.
Чувствам се прецакана по най-тъпия "американски-тийн-филм" начин. Даже не знам как се озовах тук. Защо? Имам постоянното усещане, че Някой ме наказва за нещо, само дето не знам какво лошо съм направила. До кога? наистина... ама наистина, наистина, наистина... не мога повече.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар