възмутих се

тъй, седя и продължавам да ям шоколадов сладолед и бисквити "Мираж" (много са вкусни между другото) и забелязах, че тук в блога има грешка
!

Показва различен час!!! ВъзмУтих се! Държа да отбележа, часът е 1:24 AM , а не около 2 след обяд както показва този бъгав сайт :/
Имам оправдание, да пиша странни публикации около 1 сутринта, тогава мозакът ми става по-странен от попринцип и нанякъде все се налага да избие, ако не съм заспала до тогава. Но да пиша такива постове в 2 след обяд вече си е лошо...
Та последните 3 публикации са писани в 1 сутринта на 28 юли държа да се знае
!!!
А сега се връщам към сладоледа и после може да погледам Смолвил и да поспя или пък направо да поспя, зависи... хмм но ще пийна нещо преди това, мдааа хайде (:

смяна на тактиката...

реших да сменя тактиката

зех си сладолед и бисквити и ще ям и няма да мисля или пък мислите ми ще се простират до това колко е як сладоледа и как обичам бисквити "Мираж"...
хмм мисля тази нощ да си общувам с този блог :О

яко ще е... май ахаха айде отивам да ям (тъй де никъде няма да ходя, на стола ще си седя, ама все пак трябва да си освободя ръката, за да хвана лъжицата) и после пак ще пиша

бб

опит...

хм не знам, защо искам да напиша блог сега... не всъщност знам защо, но не знам дали ще се получи нещо, но ще си направя експеримент...

Какво значи когато някой те попита "как си?" и ти не знаеш как да му отогвориш? Разбира се можеш да отговориш с изтърканото "добре" и разговора да си продължи, защото 1. човека най-вероятно пита от учтивост ии 2. дори и да не е от учтивост, едва ли очаква излияние за вътрешното ти състояние.
Но пък, ако си в странно настроение и "добре" не описва нищо от това, което си в момента? Ако "добре" въобще не може да се впише в смесените, завъртяни, нелогични усещания, които минават през теб всяка секунда, колкото и да се правиш, че не са там? В реда на тези сложни усещания, когато трябва да напишеш/кажеш "добре съм" нещо отвътре недоволства, защото това си е чиста проба лицемерие. Лицемерие към себе си и към останалата част от света. Въпроса е там, че останалата част от света няма да разбере, защото и аз не разбирам. Май не искам да разбера, или не мога. Всъщност има ли какво да разбирам? Забила ли съм или просто всичко е празно? Гадно ли ми е или просто не усещам нищо приятно? Драматизирам ли или се правя на сляпа за всичко, което ме тормози? Противоречиво нали... хах... и отговори няма (:
Май последният въпрос е най-важен. Драматизирам или съм сляпа? Дааа, човек би си казал, че между двете няма връзка, но всъщност има. Когато се впусна да ъм... мисля и "анализирам" имам чувството, че драматизирам и пресилвам нещата. Когато не драматизирам имам чувството, че умишлено забивам и спирам да гледам... Та връзка има и то тясна. Има връзка и с въпроса "как си?" Точно, защото не знам драматизирам ли или се правя на сляпа, не знам ""добре"" ли съм (даа с кавички си е, не е просто цитат) или понеже драматизирам, всъщност съм си "добре", но не го зная... та не знам как съм... не може ли просто да не съм нищо... така най-лесно бих могла да отговоря. Не съм. Което клони повече към заслепяването, отколкото към драматизирането, макар че дори в самия акт да си позволиш, да се "заслепиш" си има доза драматизация... общо взето май съм си една драма куийн.
Хмм човек, четящ този пост лесно би ми отговорил на въпроса дали съм добре аххаха и май отговора няма да ми хареса (:

хххх

стига за момента, експеримента не подейства ;/

Le matin....

http://www.youtube.com/watch?v=etLa1xipu0g

много е велик този Ян Тиерсен <3
Заглавието на тая песен означавало "сутринта" и седя си и си я слушам и си мисля за сутрините... Мисля си, че те са индикатор за това как се чувстваш в определен период от живота си. Замислих се, че ако можех да се върна назад в даден момент е достатъчно да видя как съм се чувствала сутрините, за да преценя какво ми е било по принцип.

Няма нищо по-яко от сутринта, когато си в щастлив период. Някакво зареждащо е такова и ентусиазиращо. Отваряш си очите и се усмихваш, защото е нов ден, нов ден, в който те чака нещо приятно, нещо приятно, защото си щастлив и знаеш, че ще продължиш да си такъв и днес ^^ Тогава сутрините са приятното начало, на всичко...

Ах, а когато ти е гадно... :/ Отваряш очи и в зависимост от степента, на това колко ти е гадно усещанията варират от "оф стана ли вече 8" до "мамка му, какво ще стане, ако просто си остана в леглото цял живот..." Кофти е наистина :/

Няма да анализирам сутрините си в момента, не ми се драматизира (:
Май няма и да продължавам с поста... просто слушайте Ян Тиерсен и се радвайте х)

Велик музикант... велик <3

Просто така...

Седя си сега и си се чудя какво да правя и си мислех, колко щеше да е яко да ме шибне някое просветленийце да напиша някой дълбокомислен блог и после да го гледам и да му се радвам, сякаш съм говорила на някой, който наистина ме е слушал... и си казах "на кого му трябва просветление, като си има скучно, свободно време?"

Всъщност понятието "свободно време" е леко изкривено в случая, защото времето ми не е свободно, по принцип имам да решавам куп задачи по математика, а не съм решила нито една... ноооо това е друг въпрос, да речем че съм свободна...

Мислех си, защо толкова много хора пишат блогове. Не е ли по-яко да си поговориш с някого? Отговора обаче ме шибна по челото, още преди да си задам въпроса даже :Д 80% от нещата, за които си мисля, на мен ми се струват толкова яки и интересни, но истината е, че няма кой да иска да ги чуе в един обикновен разговор. Толкова по-яко е да си напишеш един къде смислен, къде безсмислен блог и да имаш чувството, че си си поговорил с някого за екзестенциалния въпрос на въпросите...

Та... седя си сега и си слушам Coldplay - 42 Това число явно е много яко... (Смятам да прочета "Пътеводител на галактическия стопаджия") Та, не зная тая песен, защо се казва 42, дали е нещо свързано с отговора на Въпроса от книгата хмм... или просто е яко число (мързи ме да гледам лирикса сега).

Между другото Coldplay много ги обичам :Х Не казвам, че съм фенка, защото всъщност почти нищо не знам като факти за тях, но обииииичам музиката им. Доста голяма част от песните им са сякаш настроени на вътрешното ми звучене. Не знам как така се получава, ама като ги слушам имам чувството че ми звучат някъде ... отвътре х) Ох а някои текстове са направо... пф... не че смятам емоциите си за уникални, но си е удивително как някой текстописец на огромно разстояние от теб, изразява това, което ти си мислиш толкова точно, че го прави и на друг език :Д

Ооо пуснах си Moses (отново тяхна песен). Има една част от текста на тая песен, която много ме радва :
"...come on now don't you want to know you're a refuge, somewhere I can go..."
Има дни, в които се чувствам като... хм.. едно такова неуютно ми става, изхабено и забивам. Има дадени хора обаче, които е достатъчно да изскочат от някъде с едно "здрасти" или пък дори да се сетя за тях от някоя песен (макар че, понякога това не стига) та като се появят тия хора и някакси ми усмихват деня :) те са едни такива "refuge"-и :Д Но няма да цитирам имената на тези хора, че ако разберат най-вероятно няма да искат повече :/ Всъщност мога да цитирам Льонито, тя си знае, аз съм и казвала (моята по-малка сестра от други родители, в съседен град е тя) Всъщност мога и другите хора да цитирам, защото едва ли някой от тях ще иска да ми чете блога... което не е хубаво, защото аз бих им чела блоговете ако имаха :Д Нооо това е друга тема аххаха

Та кофти е понякога като не се появяват тия, рефюджи ще ги нарека, а ти трябват или се появят ама за мъничко и ти искаш още :/ Но аз съм благодарна все пак, че ги имам все още и ще им се радвам колкото мога и ще се опитвам да не ги задушавам с внимание :О

А иначе днеска хората се опитаха да ме принудят да гледам Смолвил, а аз мразя да го гледам като за "убиване на времето", защото си е неуважително дори към самия сериал. Става ми досаден и вече не ме радва като го гледа при такива обстоятелства. А си е много хубав сериал, заслужава повече
!
Та не съм решила още дали ще го гледам като свърша този пост или ще отида да се въртя до 1-2 в стремежа си да спя...

Ох сетих се колко е гадно че не мога да спя :/ аххх и колко ужасно е, че не си помня сънищата. Направо се чувствам непълноценна... е чувствах се първите седмици, сега вече сякаш съм забравила какво е да сънуваш и да помниш, и да усещаш, и сънищата ти да познават какво те очаква ох размечтах се ;/

ох сещам се толкова много неща, които ми се иска да кажа на някого без да се чувствам гузно, че досаждам... аххх

Ще приключвам вече този пост, ще си послушам още Колдплей а може и да погледам как Кларк Кент спасява деня, ще видим...

Лека нощ и приятни сънища

хм всъщност не знам на кого пожелавам лека нощ хахаха, но държа да споделя, че частицата "приятни сънища" е много важна, винаги я казвайте, на хората, на които държите
!

I remember...

Спомени.... какво са те? Всъщност целият ни живот... смисълът му е в спомените. Представяте ли си, да не запаметявахме нищо? Щяхме да сме като тъпи гъби или някакви водорасли може би... паразити... - усещаш глад - ядеш, после усещаш, че ти се спи - спиш, после ходиш в 00 и после пак ядеш... и така докато не умреш, а цялото ти съществуване е било безпаметно задоволяване на всяка следваща нужда... ужас :/

Имат си лоши страни спомените..., но аз ще говоря първо за хубавите. Хубавите спомени са нещо, което никой не може да ти вземе, никой не може да ги... опорочи (еха, че силна дума). Това, което е хубаво, може да е свършило и никога повече да не се повтори, но в онзи отрязък от време, онзи идеален път, онзи спомен ще си е такъв и никой не може да се върне наад във времето и да го промени. Свършило е и е било идеално и такова ще си остане вечно, като запечатано...вакуумирано ^^ А и щом някога си преживял нещо прекрасно е напълно очаквано да ти се случи пак. Та хубавите спомени са като един вид напомняне, когато ти е зле, че "може все пак" и "има начин"... щом е било хубаво преди, ще бъде хубаво отново. Запаметените хубави мигове са като малки свещички в съзнанието ни.

Лошото е времето :/ То е най-големия вредител за спомените... забравят се. Стават неясни колкото повече време минава и понякога ти се струват като нереален и далечен сън, като "абе случвало ли се е... хах, не ми се вярва даже". Има го и момента, в който дотолкова се вкопчваш в стар, хубав спомен, че забравяш да живееш в настоящето. То ти се струва сиво и не го искаш, в сравнение с доброто, старо минало. Това е лошо... лошо е когато дълго време не успееш да си направиш нови хубави спомени и трябва да се държиш прекалено продължително за старите... Но това не зависи от спомените, зависи от нас и дали съумяваме да "си го направим"... защото нещата са "такива каквито си ги направиш"...

Но пък когато ти е ценен един спомен, дори беглата представа за него те топли в гадни мигове... Помнете си хубавите, лошите се опитвайте да не задържате, а главното е да не забравяте да си създавате нови приятни такива... Наздраве за спомените (: