Последният уикенд го изкарах главно и почти само със себе си. Беше ми гадно отначало, после реших да се примиря и просто да се отпусна и да се кисна в собствения си сос. Седях и мислех, мислех и седях и общо взето се опитвах да свикна със собствената си компания. Стигнах до извода че съм един що-годе приятен човечец. Не ми се налагаше да правя нищо общо взето... по цяяяял ден стоях на компютъра очаквайки... нищото.
Обмислях живота, обмислях това което е, това което би могло да бъде, това което ми се иска да е и как няма да бъде и тн и тн и тн... Осъзнах че нещата са такива, каквито са и колкото и да недоволствам вътрешно няма да се променят просто така. Осъзнах също, че най-големите ми страхове изключително лесно могат да се окажат напъъъъълно основателни... но от това няма да умра илии и аз не знам какво се случва когато най-големите ти страхове ти се изпречат отпред. Известно време тънех в някакво мазохистично разсъждение, върху "болната си тема", защото ме болеше, но въпреки това дълбаех и дълбаех в разсъжденията си над нея... и си мислех, че всичко ще се оправи в неделя вечерта, когато дадени хора щяха да се върнат и аз нямаше да съм сама вече...
Неделя вечерта дойде и се оказа много по-тягостна отколкото си представях. Никой не се завърна по начин, по който да усетя.... Продължавах да съм си сама вкъщи с мама и бате и тате... продължавах да се чудя какво да правя, само че беше още по-гадно, защото дори не можех да седна на компютъра, за да гледам Смолвил, някой друг филм, да играя на игра, да пиша блог или и аз не знам какво още... Стоях и чаках да ми се приспи иииии бум още един извод... всъщност не ми е толкова лошо, като съм си само със себе си... но въпреки това се радвах за утрешния ден, в който вече нямаше как да съм сама... дори не знам защо, за да споделя някой извод може би, да се оплачаа на някой, да чуя нечии други изводи, някой да ми се зарадва, а и аз да се зарадвам на някого...
И така... днес се видях с хора. Зарадвах им се, повече отколкото те разбраха. Не знам, но като известно време не съм излизала, като дойде време да изляза и да се видя с хора ме обзема някакъв странен, абсурден страх :Х Някаква паника... ииии после ми стана гадно... някакви очаквания, които дори не си бях дефинирала, явно останаха неудовлетворени, защото се почувствах гадно и ми се прииска да е събота и да си седя сама на компютъра, гледайки Смолвил или не знам и аз какво... Като си сам със себе си не очакваш нищо -- няма как да се разочароваш -- добре ти е.
Та... не знам, започвам да се съмнявам, че се справям добре с хората... Или по-скоро с интегрирането на мен сред хората. Не, едва ли винаги се държа добре и околните са винаги доволни от моето държание... но нопоследък ми е все по-трудно да покажа на хората, това което искам.... Не знам, може би на хората не им пука достатъчно или аз се правя на недостъпна (? (втф)) (не не е второто) просто... не знам :/ Ще залагам повече на себе си, в крайна сметка съм един що-годе приятен човечец, нали?
Аз ще приключвам... че пак ме чакат да ставам... отивам да прекарам време със себе си, както правя често напоследък.
Обмислях живота, обмислях това което е, това което би могло да бъде, това което ми се иска да е и как няма да бъде и тн и тн и тн... Осъзнах че нещата са такива, каквито са и колкото и да недоволствам вътрешно няма да се променят просто така. Осъзнах също, че най-големите ми страхове изключително лесно могат да се окажат напъъъъълно основателни... но от това няма да умра илии и аз не знам какво се случва когато най-големите ти страхове ти се изпречат отпред. Известно време тънех в някакво мазохистично разсъждение, върху "болната си тема", защото ме болеше, но въпреки това дълбаех и дълбаех в разсъжденията си над нея... и си мислех, че всичко ще се оправи в неделя вечерта, когато дадени хора щяха да се върнат и аз нямаше да съм сама вече...
Неделя вечерта дойде и се оказа много по-тягостна отколкото си представях. Никой не се завърна по начин, по който да усетя.... Продължавах да съм си сама вкъщи с мама и бате и тате... продължавах да се чудя какво да правя, само че беше още по-гадно, защото дори не можех да седна на компютъра, за да гледам Смолвил, някой друг филм, да играя на игра, да пиша блог или и аз не знам какво още... Стоях и чаках да ми се приспи иииии бум още един извод... всъщност не ми е толкова лошо, като съм си само със себе си... но въпреки това се радвах за утрешния ден, в който вече нямаше как да съм сама... дори не знам защо, за да споделя някой извод може би, да се оплачаа на някой, да чуя нечии други изводи, някой да ми се зарадва, а и аз да се зарадвам на някого...
И така... днес се видях с хора. Зарадвах им се, повече отколкото те разбраха. Не знам, но като известно време не съм излизала, като дойде време да изляза и да се видя с хора ме обзема някакъв странен, абсурден страх :Х Някаква паника... ииии после ми стана гадно... някакви очаквания, които дори не си бях дефинирала, явно останаха неудовлетворени, защото се почувствах гадно и ми се прииска да е събота и да си седя сама на компютъра, гледайки Смолвил или не знам и аз какво... Като си сам със себе си не очакваш нищо -- няма как да се разочароваш -- добре ти е.
Та... не знам, започвам да се съмнявам, че се справям добре с хората... Или по-скоро с интегрирането на мен сред хората. Не, едва ли винаги се държа добре и околните са винаги доволни от моето държание... но нопоследък ми е все по-трудно да покажа на хората, това което искам.... Не знам, може би на хората не им пука достатъчно или аз се правя на недостъпна (? (втф)) (не не е второто) просто... не знам :/ Ще залагам повече на себе си, в крайна сметка съм един що-годе приятен човечец, нали?
Аз ще приключвам... че пак ме чакат да ставам... отивам да прекарам време със себе си, както правя често напоследък.
Някъде бях чела, че всичко е наред, когато започнеш да не се чувстваш самотен в собствената си компания. Съгласна съм с това и мога да ти кажа, че понякога, колкото и човек да се нуждае от социални контакти, се чувства много по-добре сам със себе си, отколкото в компанията на околните.
ОтговорИзтриванеСети се за Амели ;) ... какъв извод си направи от целия филм?
:*