неделя, 23 август 2009 г.

Ако си повтарям, че съм добре... ще съм... добре?

Не че имам какво да кажа... или май има прекалено много неща, които ми се иска да кажа, но както и да е, мисълта ми е, че не залагам големи надежди този пост да се получи смислен.

Отново се чувствам на ръба между всякакви емоционални състояния. Имам чувството, че мога да се чувствам както си реша в момента. Но ме е страх, че емоциите няма да ми понесат... или пък в момента не мога да изпитам емоции... някво странно е. На ръба между всички чувства, които бих могла да изпитвам в момента е по-сигурно. Стоя си и... нищо. Нито ми е гадно, нито ми е хубаво, нито ми е тъпо, нито ми е интересно, нито ми е приятно нито ми страшно...

Спомних си за снощи... снощи ми беше гадно :/ ама ми мина де... :О може би сегашното ми приглушено състояние е в резултат на снощи :О Тъпо е така да се справям със себе си :/ ама какво друго мога да направя? По-добре е да не чувствам. Когато не чувстваш води ли се, че си.. добре? Защото не ми е зле.. би трябвало да ми е добре, нали? Ъх май ми се седи вкъщи днес, но ще изляза де. Току виж вечерта ми хрумне, че не ми се стои вкъщи и няма да има с кого да изляза и току виж ми стане тъпо :Х няма да рискувам.

Ох странно ми е напоследък като се меся в работите на хората. Не че по принцип не ми е странно ама... не знам в състояние ли съм да постъпвам както трябва, както те не могат... Усещането, че искам да се затворя понякога е доооста осезаемо. Накрая ще си дръпна кабела на нета и ще заключа вратата и ще чета цяяяяял ден и ще гледам телевизия, о и телефона ще си изключа, а на домашния никой не ми звъни буахахаха не май няма да направя така ;/

Оф... стига за сега, май по-късно ще си продължа..

Няма коментари:

Публикуване на коментар