петък, 31 декември 2010 г.

Обещание.

Не знам как да започна тази публикация, защото тя е по-значеща от някои други и е мислена повече, от някои други, а всяко премисляно нещо е трудно за започване.
Но ще започна...

Обичам Нова година, повече от други празници. За мен тя е вълшебно време. По принцип съм от хората, които не вярват в късмета си. Не мисля, че аз бих спечелила от томбола, или че случайно би ми се случило нещо хубаво и трудно вярвам, в хубавите събития. Но по Нова година е различно.
Тя ми дава надежда. Дава ми край и ново начало. Край на лошото и начало на новите шансове. Колкото и да ми е гадно няма как да не се появи поне грам надежда, че с новата година, ще дойде промяна към по-добро. Обичам Нова година. Според мен е най-смисленият празник.

Време е за равносметка... За съжаление, няма да е много розова. Спомням си я с изпити, вълнение и притеснение, бал, неуспешно търсене на работа, скучно лято, край.... трудно начало... Всъщност за пръв път оцених алкохола като нещо различно от миришеща на спирт течност, която не бих докоснала. Започнах да се чувствам по-спокойна през нощта, от колкото през деня. Ходих на интересни места и се виждах с интересни хора...
Като усещане през тази година, основното ми чувство е чувството на загуба. Загуба на неща, които ми бяха сигурни. Не искам да съм неблагодарна, хората, които обичам, са живи и здрави и имам покрив над главата си, но вътрешно се чувствам загубила. Опитвам се да погледна философски на нещата. Може би така ще израстна. Може би сега колелото е долу, за да мога да се изкача. Може би сега нещата си тръгват и изчезват, за да се появят нови. Сигурно аз трябва да стана нова. Да порасна. Да свикна да губя. Не може само да получаваш.

Мога само да кажа, че се радвам, че 2010 си отива. Имаше своите моменти.

Посрещам 2011 с надежда. С надежда, че ще открия себе си. С надежда, че ще съм си по-самодостатъчна. С надежда, че ще успея да израстна, така че да се харесвам повече.
Посрещам я и с едно обещание. Обещавам си, че ще съм щастлива!

Но първо, ще изпратя 2010. Изпращам я с благодарност, за хубавите неща, които имаше през нея и с голяма доза облекчение, че свършва. Изпращам я с песен, защото мога да я обобщя в точната песен, като усещане



Готова съм за положителната промяна (:

2 коментара:

  1. мисля, че всеобщото мнение за 2010 е такова - благодарим ти, но все пак се радваме, че си отиваш :)))
    през следващите 365 дни има достатъчно време да променим нещата!

    ОтговорИзтриване
  2. трябва да ме запознаеш, повечето ми познати и се кефят много на тая година

    ОтговорИзтриване