Логика и емоции... различна и обща истина... "просто не е честно"... толкова много различни гледни точки, толкова много понятия... Просто се чудя от къде да го подхвана, за да го опиша. Да го опиша, за да го махна. Да го махна, защото ме задушава... А като го махна, какво ще остане? Ще остане ли нещо?
И като не остане какво? Сега като го "има" по-добре ли е? Не... Защото истината за мен е една, за другите е друга, но погледната отгоре... истината е такава каквато е. Едно нещо просто не става. Едно нещо просто няма смисъл. Пречи. Превръща те в нещо по-жалко отколкото всъщност си. Логично трябва да го приключиш. Логично насочваш мислите си в "правилната" насока. Логично се държиш "както се предполага" ииии... после? Какво правиш с нещата, които не зависят от логиката? Какво правиш с емоциите, които са толкова първични, че просто ги има. Не ги контролираш. Те са си там. Можеш само да не ги показваш. Там са си и те радват/болят/жулят/боцкат/изтръпват...
Искам да... изрежа. Да извадя органа (било то сърце или мозък или... далак, знам ли), където се съдържат тези ненужни и болезнени неща и да видя къде са те и да ги изрежа и да ги изхвърля.
Може би после ще съм с осакатен орган. С кървяща рана и половин далак. После раната ще зарасне и...?
А как ли са разпространени тези болежки, насред тъканта? Дали са на жилки, като разсейки на тумор или са една определена област? ... Имам чувството, че толкова много са се срастнали с мен тези болежки, че за да се отделят ще трябва направо да изкхвърля цялото си сърце...
И не знам... не знам... как се реже?... Моля някой, ако знае да ми каже...
I never meant it to turn out like this
I'm a mess with no way out of this loneliness
No way, see I've walked through every single doorway
No way, I've driven down every single highway
No way, I'm swimming through the oceans, rivers, lakes and bays
There's no way
Oh I've tried his way and her way and my way
There's still no way
I may be here tomorrow, but I don't know
I don't know
блога е един начин
ОтговорИзтриване