Пълно е със сиви, делнични мисли за задачи, с черни страхове и сухи, кафеви разочарования... а между тях май има апатия. Но има една нишка, която се опитва да се извие и удължи, да е цветна и блестяща, да намери събратя и да оправи атмосферата. Но е тънка и слаба и дори не знам с какво да я подхраня.
Днес видях лястовица. Погледнах през порзореца, защото изведнъж притъмня... и я видях. Летеше в кръг на нивото на прозореца ми. Навън притъмняваше, сякаш идваше апокалипсиса, тревата изглеждаше тъмно-зелена, а хората бяха очудващо много за такава атмосфера, небето сякаш искаше да падне на земята и да смачка всичко... а лястовицата, тя летеше бързо в широк кръг... почувствах се добре. Нишката светна.
Пролетта... Истинската пролет ще нахлуе, лятото ще ни залее, а това ще е моята година, независимо какви трудности още ми се изпречат. Само трябва да се движа и да не спирам... и да си мисля за лястовицата, както и всичко друго, което ми носи надежда.
Няма коментари:
Публикуване на коментар