Трудно ми е да повярвам. Сякаш вярването е измислено, за да се разочароваш. Ако повярваш на нещата - спираш да ги получаваш, а ако си затворен за тях - ги има. Но какъв е смисъла да имаш нещо, което няма да оценяваш? И истина ли е, или това са опити за по-"като хората"? Не мога да знам истината. Всъщност съм убедена, че не е и такава каквато се вижда от другите очи. Като не знам, ще ми е по-лесно да вярвам. Или просто няма да ми трябва да вярвам. Макар че няма как да знам. Мога само да го карам на повърхността. А ще видим.
А после уинампа ми пусна това и се усетих. Усетих себе си. Усетих нещата както са си в моя свят. Но усетих само себе си.
Нещата трябва да са като в летен следобед. Движиш се и се радваш на слънцето. Радваш се на лъчите по кожата си, върховете на тревата, които гъделичкат коленете ти, гледаш малките цветчета в ръцете си и не мислиш. Не знаеш.
Не знам дали искам да дам. И не знам има ли смисъл. Нищо не знам. Дори защо написах това... не знам (:
Но няма да се тормозя. Това знам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар