Всичко красиво ли е само образ в нечия глава? Само представа? Само желание нещата да са такива, каквито трябва, стремеж да са хубави?
После представата се разбива и остава само споменът за нея. Спомен за образ. Спомен за теб самия, какъвто си бил, когато си имал тези представи... когато е било красиво. Но със спомени за красивото, реалността не става по-добра...
Ще ми липсваш. Ти, което не оцеля. Ти, което не се оправда. Ще искам да се връщам при теб... да съм теб отново... но няма. Ти си вече само спомен. Красив и нереален, като всички светещи образи в големия ти свят. А как ми се иска да можех да бъда теб отново... да съм теб, завинаги.
i'll never find someone quite like you again
i'll never find someone quite like you again
i, i looked into your eyes and saw
a world that does not exist
i looked into your eyes and saw
a world i wish i was in
Няма коментари:
Публикуване на коментар