22:55

Електронните часовници, винаги ме карат да се замислям за минутите. Прибирайки се днес с автобуса, погледнах червените цифри и те светеха:



Замислих се, че тази минута всъщност е уникална, заради начина, по който изглеждат цифрите и в мига, в който си го помислих, цифричката просто се смени... 22:56
Е - утре отново ще има 22:55, но всъщност не... Никога повече няма да е 22:55, на 1 май, през 2011 година О.О

Стана ми страшно. Времето си тече само напред, в коловоз, постоянно и непроменяемо... А хората се опитват да го подценяват, да му се радват, да го разпределят... всъщност хората нищо не могат да направят с времето, те могат само да се осукват около и в него и да съжаляват, че е свършило. Да се надяват, че нещата ще се повторят... "Ех.. лятото свърши, нищо, то пак ще се повтори" ... всъщност не. Същото време никога няма да се върне. Нищо няма да се повтори. Времето си изтича... постоянно и безвъзвратно.

И всяка минута е ценна. Единствена.

Вие цените ли своите минути? Или те са само пречка към нещо? Препятствие до следващата почивка за кафе, препятствие до следващата петък вечер... препятствие до началото на "истинския" живот...?

Толкова много пришпорени, неоползотворени мигове... толкова много изпуснати 22:55.
А някой ден, ще свършат всички минути.