Разпокъсай го, мускулче, по мускулче, влакно, по влакно... изтържи се, изхвърли се през прозореца, а после остави съсухрени, черни следи като другите.
Аз ще гледам през прозореца и няма да виждам нищо. Ще стискам зъби и ще се мръщя. Ще падне някоя друга сълза от яд... или от болка... нека е от яд. И после ще се стегна. И ще продължа да съм... добре.
Спомни си. Студът никога не си е отивал. Била си сама през цялото време. Свикни наново.
И нека няма никой вътре. Нека съм сама.
In these demon days
It's so cold inside
So hard for a good soul to survive
Няма коментари:
Публикуване на коментар