Не искам да съм това момиче.

Love hunt me down
I can't stand to be so dead behind the eyes

Живея с идеята, че всичко е кръговрат. Всичко се случва на цикли, със своите спадове и върхове. Но не съм наясно, дали наистина е така... а и ако е така, как точно стоят нещата.

Трябва ли да се осмъртя вътрешно, за да мога да се съживя наново... нова? Това ли означава да се справиш с болката? Да си задушиш чувствата, защото са неудобни? Да се правиш, че ги няма достатъчно дълго, докато спреш да изпитваш каквото и да е... да умреш вътрешно, защото с тази вътрешност не можеш да бъдеш повече щастлив и трябва да я убиеш, за да се зароди нова...?

Потресава ме фактът, че чувствата нямат значение. Винаги са били водещи в моя свят... но се оказва, че нямат значение... не трябва да имат значение. Трябва да се държиш така все едно ги няма, да ги криеш и потъпкваш, да ги преглъщаш и преживяваш... Не може да не го свързвам с убийство.

Не искам да се минава от там. Не искам да се убивам вътрешно. Няма ли друг начин? Не може ли вселената да ми изпрати друг път? Не искам да преминавам през дългото преживяване на драма, в което сърцевината ми да изтръпне от студеното нищо. Просто не искам. Ужасно банално е. Изнервям се. Не искам да го гледам тоя филм. Не искам да съм това момиче.

Искам веднъж на мен да ми се случи нещо хубаво по неочакван за мен начин. Искам да ми се покаже, че хубави неща се случват по-прекрасни отколкото съм си мечтала... искам да има изход различен от "чакай и гледай да излизаш колкото може повече" и успокоение различно от  "ще ти е тежко, ама след време ще ти става по-малко тежко"... това е лъжа. След време няма да се чувствам по-малко самотна... напротив. Искам друг изход, който не мога сама да измисля.

И ми трябва скоро. Стига вече. Стига... просто стига.