Отново съм в онова приглушено, притъпено състояние, в което сякаш вътрешно бушуват куп неща, но устните ми (а и пръстите ми над клавиатурата), са се слепнали, не давайки глас (написани думи) на никое от тях, създавайки усещането за преграда, разделяща вътрешното от външното, емоциите от нищуването, нереалното от реалното...
Прибирах се и докато седях сред непознатите и шумът от тях в автобуса, осветен от лампи, хвърлящи приглушена светлина, започнах да си представям неща и усещания, както правя по принцип... Представях си какво ми се иска да получа, представях си идеалните усещания, идеалния човек. След като се потопя в тия нереални, вътрешни, емоционално заредени неща, а после се огледам наоколо, винаги се чувствам някак... претръпнала. Осъзнавам колко голяма част от нещата са вътрешни и неистински, защото нямат външен отклик. Как стоя сред свят, който ми е далечен и недостижим, странен и неразбираем, не подозиращ за нещата родени от моето съзнание. Толкова е... потрисащо... (не потресаващо, а потрисащо... защото ме втриса...).
А е толкова лесно. Толкова малко ми трябва и все пак е много. И го няма. Не е мое. Никога не е било. Имам само представата за него и кратки, не зависещи от мен проблясъци, които да ми припомнят от време, на време.В моментите като сегашния се чувствам като застанала на скала, над бушуващо море. Всичко е студено и пълно със ледени пръски морска вода, наоколо няма хора, няма гласове, има само вятър и едно голямо нищо и аз застанала насред него, отчаяно оглеждайки се да се вкопча в нещо по-цветно и по-топло. А после ще заспя. Ще сънувам. Ще забравя за скалата и ще се радвам на цветовете на хората, на дребните независещи от мен моменти... до следващият път, в който усетя студената вода и чуя вятъра да замества всички гласове.
И ще стоя със залепнали устни и залепнали пръсти. Докато не реша, че това е "прекалено много драма" и не се върна в "реалното" във "външното". Там, отвъд преградата, далеч от вътрешното, избирайки липсата на мои, лични емоции пред студа от осъзнаването на едностранността им.
Няма коментари:
Публикуване на коментар