Напоследък се ядосвам. Ядосвам се много, защото има неща, с които трябва да се справя. Трябва да се справя сама, а вътрешното ми Аз недоволства и тропа с крак и не ще. Но какъв избор имам? Реших да погледна нещата, по някакъв друг начин и се замислих, по-философски, както обичам...
Може би трудностите, които ни пращат са всъщност шанс. Шанс да се изградим по-силни, по-стабилни. Изпитания, които ако... Не, не ако, а когато преминем успешно, ще се чувстваме удовлетворени и щастливи, силни и здрави, каквито всички искат да са. Няма светлина, ако няма мрак, който да бъде разпръсван от нея. Няма щастие, ако не съществува нещастие, нали? Нищо не може да съществува, ако няма своя противоположност, както няма как да сме силни, ако няма трудности, които да ни направят такива.
Е, аз лично, бих предпочела да съм щастлива вместо силна хахах, но може би пътят към щастието е да станеш силен... знам ли? Или пък животът не е, за да си щастлив, а за да израстнеш?
Трябва да се стегна. Ще се стегна. Ще стисна зъби и ще се раздвижа. На пук. В момента само за това мога да се хвана. За ината си. Макар и прашен и позабравен, ще го намеря.
Няма коментари:
Публикуване на коментар