Никога не съм обичала да ходя по магазините за дрехи. Не ми харесва цялата идея да ходя и да меря и да избирам... досадна си е според мен цялата олелия покрай пазаруването. Но обичам, ах как обичам когато си купя нова шапка или нова чанта или нови кецове ♥
Тези аксесоари, които носиш по-често от останалите си дрехи са ми много скъпи. Обичам мисълта, че шапката, която толкова обичам, ще е с мен, когато ми е тежко и когато ми е хубаво. Ще е там, като чисто физическо присъствие в пространството, по мен. Чантата, в която мога да събирам всичко, което ми трябва. Моето лично пространство, в което само аз се разпореждам.
Когато имам шапка, чанта и удобни кецове, се чувствам защитена, някак по-цяла. Вещите не си тръгват от теб. На тях не се налага да казваш чао, те няма да ти липсват, защото дори и да спреш да ги носиш, дори да се повредят, може да си ги пазиш вкъщи или да си купиш нови, по-подходящи, които да запълнят нуждата. Вещите, които те обгръщат, са ми любими... Шапки, шалове, ръкавици, кецове, обувки, гривнички, герданчета... Неща, които ме прегръщат сякаш и мога да се сгуша в тях... обичам...
И за пореден път в моя блог ♥♥♥
Няма коментари:
Публикуване на коментар